да си излея мъката

[ecstazy]

Здравейте, не знам за къде е тая тема, от една страна е за У дома, от друга за училище и ПРИЯТЕЛИ , но не знам защо реших тук.

И ето моята поредна ревлива история. Последните няколко седмици са ад за мен. В даскало една фр не ми говори, все едно не се познаваме, седя в даскало сама. Не ми казвайте ми заговори се с други, от друг клас, всичко съм пробвала. Не става. Много държа на нея. Какво ли бих дала всичко да бъде както преди. Миналата седмица ми съобщиха че баба ми има рак на гърдата. Добре, мина операцията, майка ми беше (и все още е) съсипана, но баба ми има друга болест и много се влоши. Този нов проблем вече ме кара да се сривам. Нямам сили вече. В нас е ужас, чувам майка ми как реве, сърцето ми се къса просто ми засяда една буца в гърлото. В училище едвам се сдържам да не се разрева, толкова ми е гадно, баси... Толкова ми е самотно.. седа рева и пиша тая тема.. всичко се срива пред очите ми. Имах много голяма нужда от тази приятелка в даскало, да преглътне шибания си инат и да ме гушне, и да ми каже че всичко ще е ОК, ще се наредят нещата. Но неее, всичко трябва да е срещу мене, всичко лошо да се случи сега, и тя както, отбягва ме.. Неска я питам сърдиш ли се още тя казва да. Обаче си говорихме в математиката, но после все едно не се познаваме. От един месец я моля за едни мизерни 5 минути, само толкова ми трябват за да осмисля нещата. Да разбера какво по дяволите става, изобщо трябва ли да имам надежди, че нещата ще бъдат както преди. Мрази ли ме, какВО КАКВО КАКВО ?!?!?! Не мога, имам чуството че ще полудея. Изобщо не ме интересува ако си мислите че това са дребни проблеми. Ако бяхте на мое място не мисля че пак щяхте да мислите така. Адски ми е трудно. Единствената приятелка, която винаги е била до мен, не може да се видя с нея, защото тя наистина е много заета .. Не мога .. т'ва не е живот. Не е живот за едно 14 годишно момиче..


все пак като написах това всичко, малко ми олекна..

[nIkEnCeTy_bE]

Повярвай преживявала съм по лоши работи. Разбирам те, всеки има такива моменти. Сега трябва най много да подкрепяш майка си, баба си и цялото си семейство. Всичко ще преодолеете заедно. Не показвай че си тъжна, че имаш проблеми. Всичко ще си дойде на мястото. Поговори с приятелката си, кажи и че искаш да излезете, защото имаш да и казваш важни неща, че искаш да е до теб, защото наистина си в труден момент. А и точно тогава до теб трябва да са истинските приятели. Кажи и, че не е сега времето, когато трябва да се инати, защото ти страдаш. Ако ти е истинска приятелка ще те разбере. Успех!

[PlamitOo]

Повярвай преживявала съм по лоши работи. Разбирам те, всеки има такива моменти. Сега трябва най много да подкрепяш майка си, баба си и цялото си семейство. Всичко ще преодолеете заедно. Не показвай че си тъжна, че имаш проблеми. Всичко ще си дойде на мястото. Поговори с приятелката си, кажи и че искаш да излезете, защото имаш да и казваш важни неща, че искаш да е до теб, защото наистина си в труден момент. А и точно тогава до теб трябва да са истинските приятели. Кажи и, че не е сега времето, когато трябва да се инати, защото ти страдаш. Ако ти е истинска приятелка ще те разбере. Успех!

Според мен ще стане по-зле, ако подтискаш мъката в себе си и не казваш на семейството ти, че си много тъжна. Разкажи всичко на майка си, утеши я, и тя теб ще утеши, така нещата ще се оправят по-лесно. А за приятелката ти- обясни и всичко, кажи и че наистина имаш нужда от приятелка, според мен ще се съгласи.

[nIkEnCeTy_bE]

Майка и преживява лош период, хубаво е тя да бъде до нея. Хубаво е да и споделя да, но надали сега майка ми ще иска да разбере, за какво са се скарали двете, какво става в училище и така нататък. Майка ми плаче, и тя трябва да е до нея и да я подкрепя. А авторката се нуждае точно от истинска приятелка, която да се надяваме ще е това момиче.

[ecstazy]

Мерси за отговорите, но какво да й кажа (за тази от класа)? Имам нужда от теб, преглътни веднъж шибания си инат .. Не мога да й го кажа.. просто .. А за другата сигурно ще се видим този уикенд. Имам чуството че ще се разрева като я видя, но наистина имам нужда от нея и рамо, на което да поплача. А за тази от класа не знам. Не искам нищо да си мисля, защото тя е наистина непредсказуем човек. Не я разбирам какво постига с тази "сръдня" когато нещо не й изнася, всички разбрахме че съм сгрешила, но тя явно кеф ли й доставя? Бих й го казала всичко това, но ме е страх че пак ще станем непознати.. В такава безизходица съм че няма накъде. Аз съм до майка ми и тя го знае, както и до бааба ми. Не съм и си помисляла да занимавам майка ми с моите проблеми точно сега, а и без това не споделям много с нея ( знам че не е правилно) Наистина не знам, много съм объркана...

междодругото тя знае че сме скарани, все пак това стана преди ЕДИН МЕСЕЦ, но не го повдига на въпрос. Знае, че ми е трудно и не ми се говори за това.

[nIkEnCeTy_bE]

Не се страхувай да кажеш всичко на приятелката си. Нали за това са приятелите - да те разбирам и да са до теб в такива важни и трудни моменти за теб? Трябва да и кажеш как се чустваш, да преглътне ината си и да те разбере. Да разбере, че тя е човека, от когото се нуждаеш сега..

[sladur4etyYy]

кажи на майка си как се чувстваш. няма нужда да й разказваш, че е заради еди кое си момиче, което е направило еди какво си. просто й сподели, че от известно време се чувстваш много потисната, че ти е много мъчно за баба ти- просто си излей емоциите.
а за това момиче, едно е сигурно- колкото повече показваш, че имаш нужда от нея, толкова повече тя ще се дърпа от теб и ще се прави на интересна. вкъщи няма проблем да покажеш, че не се чувстваш добре, но в училище трябва да се държиш, за да не доставяш удоволствие на такива като тая ''приятелка''.
ако искаш, може да помолиш майка си да те освободи за няколко дена от даскало, така би трябвало да се поуспокоиш. и бъди сигурна, че след всичко лошо идва по нещо хубаво!

[danibebi]

В този момент трябва да подкрепиш майка си и баба си и да вярваш,че всичко ще се оправи.Бъди силна и оптимистично настроена,колкото и да е трудно.Поплачи си,ако ще ти олекне,излей си мъката.При първа възможност се виж с приятелката си и и сподели какво ти е на душата,ако смяташ,че ще те разбере.Казват,че споделената мъка е половин мъка,а дали е така-незнам.Колкото до приятелката ти в училище,видяло се е каква приятелка ти е щом се сърди за нищо и то толкова време.Сигурна съм,че рано или късно ще те потърси,когато явно ще има нужда от теб.Остави я,нека си се сърди.В момента най-много трябва да си до семейството си.Успех и дано нещата да се оправят.

[ecstazy]

Ми не знам ама отвътре се чуствам ужасно. Постоянно ми се реве. В даскало искам само да излезна далече от хората и да се нарева... Наистина не знам

[nIkEnCeTy_bE]

Поплачи си, определено ще ти олекне.

[ecstazy]

Мхм, всяка вечер плача и сутрин пак ми се реве и ако няма кой да ме разсейва да ме разсмива съм мн зле. А в даскало няма .. Пфф направо се чудя на себе си колко съм жалка или и аз нз ..

[nIkEnCeTy_bE]

Не си жалка изобщо, всеки преминава през такива периоди. Затова сега до теб трябва да са истинските приятели и не отлагай да говориш с приятелката си, защото имаш нужда тя да те прегърне и да ти каже, че е до теб.

[ecstazy]

Днеска ще поговоря с нея в час по физическо.. с риск да влоша положението.. мерси много и на теб и на другите, малко или много всяко едно мнение е важно за мен

[nIkEnCeTy_bE]

Само ако рискуваш ще разбереш дали ти е истинска приятелка.

[fire_magic]

Само ако рискуваш ще разбереш дали ти е истинска приятелка.

[danibebi]

Напоследък и аз в даскало не се сдържам и рева,когато съм сама..накрая фр.разбират,но няма значение,постоянно на плач ми избива.Ники е права,поплачи си,ще ти олекне.А междудругото,какво стана с фр.ти?

[Greennight]

Да.. кофти е...и на мен дядо ми умря ей така изведнъж... наще само се карат вчера разбрах,че един от най-добрите ми фр е наркоман... ама кво да направя.Нали знаеш "това което не ни убива,ни прави по-силни"

[SuMmEr_KiSS]

Според мен проблема ти с приятелката е незначителен пред смейните ти проблеми. Замисли се над тях,замисли се как да помогнеш и разсееш майка си.Не се вглъбявай в себе си,на другите около теб също им е тежко(имам предвид семейството ти) Ако мислиш как да се грижиш за останалите ще забравиш собствените си болки.Приятелката ти би трябвало да е на последно място в списака с проблемите ти.Лично мнение. Успех с всичко ти пожелавам.Най-вече баба ти да се оправи.След това всичко ще се нареди.

[ecstazy]

мерси много на всички.. Еми Дани, какво да става.. нищо не става с нея. тя си тръгна след 4-тия час,защото нещо я болеше зверски корема, а аз мислех да говоря с нея през последния (7ми чаС) ще видя по скайп какво ще стане, защото нали сега 4 дена не учим. От друга страна баба ми е г/д добре,операцията си е успешна, и днеска я изписаха. На нея проблемът и е другата болест- паркинсон. Тя отпреди си я има още, но от операцията се влоши и сега много трудно се движи. Правя всичко възможно да помагам на нашите с каквото мога. Не съм в толкова отчайващо положение. В даскало се намира някой, който да ме разсмее и това ме оттърсва от гадните мисли. Но много ми се е насъбрало отвътре и постоянно рева. Наистина се надявам нещата да се наредят.

[Ax3]

Моля не чети мнението ми... аз съм олигофренясъл безсърдечен човек...
Ама НА МЕНЕ ПОЛОВИНАТА МИ СЕМЕЙСТВО ИЗМРЯ, СКАРАХ СЕ С НАЙ-ДОБРИТЕ СИ ПРИЯТЕЛИ, СМАЗАХМЕ СЕ ОТ БОЙ... И СЕГА СЕ МРАЗИМ ВСИЧКИ... И го преглътнах... най-спокойно (само дето не съм момиче )
............
Ако се чудите що се държа така... еми на що...

[danibebi]

мерси много на всички.. Еми Дани, какво да става.. нищо не става с нея. тя си тръгна след 4-тия час,защото нещо я болеше зверски корема, а аз мислех да говоря с нея през последния (7ми чаС) ще видя по скайп какво ще стане, защото нали сега 4 дена не учим. От друга страна баба ми е г/д добре,операцията си е успешна, и днеска я изписаха. На нея проблемът и е другата болест- паркинсон. Тя отпреди си я има още, но от операцията се влоши и сега много трудно се движи. Правя всичко възможно да помагам на нашите с каквото мога. Не съм в толкова отчайващо положение. В даскало се намира някой, който да ме разсмее и това ме оттърсва от гадните мисли. Но много ми се е насъбрало отвътре и постоянно рева. Наистина се надявам нещата да се наредят.

Дано баба ти се оправи напълно.Наистина и аз мисля,че проблема с приятелката ти е незначителен,в сравнение с този в семейството ти.Бъди до баба си,помагай и с каквото можеш.Дори може и да се помолиш,да.Аз съм се молила и ми е помагало Само се успокой,винаги съм мислила,че след всеки лош период,идва добър.

[ecstazy]

^ ахх не знам ама аз отдавна си мисля че след хубав момент следва лош.Просто винаги като ми се случи нещо наистина много хубаво и след тва си мисля леле какво сега ще ме сполети... Не съм песимистка, мисля че спадам към оптимистите, но не знам... Иначе и аз се моля,права си, помага

[whitediamond]

ecstazy заеби я тая фр. Самата ти ще видиш в скоро време що за приятелка ти е. Няма смисъл да се напъваш за човек който няма да те оцени. И аз една време бях като теб,бях близка с една фр от дск и си мислех,че тя е единствената,само тя може да ме разбере и помогне. С времето обаче пътищата ни се разделиха и осъзнах,че всичко е свършило,няма смисъл повече да се залъгваме. Сигурно имаш много други приятели в дск, ходи с тях,опитвай се да се забавляваш, да се смееш повече,никой не обича намръщените. Колкото и да ти е трудно не го показвай,бъди с хората с които се забавляваш, така ще забравиш мъката и проблемите си и ще видиш,че сс времето всичко ще се оправи.