Да, била съм толкова влюбена, че съм си мислела, че няма смисъл да живея без въпросното момче. Той ми беше първата истинска любов и освен, че ме научи да обичам и ми показа какво е щастие и любов, той адски много ме промени - научи ме да се съобразявам с другите, да правя компромиси, да преценявам кое е по-важно за мен и кое да жертвам в дадена ситуация, научи ме да ценя нещата, които се правят за мен... хах и ироничното знаете ли кое е ? Че научих, че ме е лъгал Смея се, но никак не ми е смешно, от една седмица не подържам контакти с него и ми беше адски трудно... Все още ми е трудно и ми липсва, но трябва да продължа напред с живота си... Колкото до автора (авторката) на темата - да, знам какво ти е, знам какво е да се чувстваш отритнат отвсякъде, самотен, да имаш нужда само от един единствен човек, но да знаеш, че не можеш да си с него... Гадно е, трудно е, но е преодолимо. Болката калява характера и те прави по-борбен. Нали знаеш - "това, което не те убива те прави по-силен"

А живота...той е несправедлив и свиквай с тази мисъл - труден е, гаден е, шибан е и невинаги получаваме това, което искаме. Но помисли - щеше ли да е интересно ако всичко ни беше в кърпа вързано? Щяхме ли да знаем как да се изправяме като паднем и как да се борим за това, което искаме? Какво щеше да ни мотивира да продължаваме напред и да постигаме целите си?