Моят гняв

**titin4eto** · 11-19-2008, 22:30

Пиша това, защото повече не издържам-този гняв се пропива в мене вече 3та година и реших да си излея чувствата си. Да видя какви ще са мненията и дали има някой, който ме разбира...
Яд ме е, че съм в този шибан, тъп клас! Яд ме е, че съм с тази дебелана, откачалка, идиотка с високо самочувствие; яд ме е, че съм с тези откачалки, които смятат мен за откачалка; яд ме е, че съм с тези идиотки, които се смятат за нещо повече от мен. Яд ме е, че съм с тези шибани момчета!! Но най ме е яд, че съм с дебеланата! Писна ми!! Гневна съм! Яд ме е за това, че тези години би трябвало да са най-хубавите в живота ми, а НЕ са!!! Не са!!! Защо не отидох в "А" клас - ако не друго, то поне щях да науча шибания език, м*** м* д***а!!! А сега и нищо не знам!!! Яд ме е че съм нещастна; че искам да се върна в миналото! Яд ме е и за това, че трябва да се правя на щастлива!!! Яд ме е и за това, че не се пробвах за по-високото ниво, когато възможностите ми го позволяваха!!! Яд ме е, че имах възможност, от която не се възползвах! Яд ме е, че послушах майка си, а не ПОМИСЛИХ МАЛКО! Яд ме е че отидох там, където са под нивото ми! Яд ме е, че това ми беше основата и аз я осрах, осрах я, ОСРАХ Я!!! На мен ли се е случило само това-съмнявам се, но всъщност не знам... Знам само че съм една нещастна, завистлива, безотговорна, безволева кучка! Ето това съм аз-в това се превърнах.

**Blab** · 11-19-2008, 23:31

Не можеш вечно да стоиш на едно място обърната назад към миналото. Боли, а и нищо не се променя така.

Едва преди месец разбрах какво значи изразът "под нивото ми са". В гимназията не си харесвах класа, но не умея да се преструвам. Така е и сега. Попаднах в среда, в която повечето са по-елементарни отколкото някога съм си представяла, че може да бъде човек. Не издържах и прекъснах. Просто не си струва да се правиш на такъв, какъвто не си. Може би често биваш наранен, бидейки откровен и истински, но цената си струва пред това да водиш маскарада.

Само ти можеш да си помогнеш. Следва клише - слушай сърцето си! Излишно е да се злобиш, както и да се обграждаш с елементарни, не-по-вкуса-ти хора. Направи това, което ще те освободи и ще можеш отново да бъдеш себе си.

-----
бля-бля... като никога спя, та 2 не виждам...

**v320** · 11-20-2008, 03:32

zareji vsi4ko..az taka prava

**midle** · 11-20-2008, 09:14

Изпрати ми някакви контакти на лично съобщение.

**Bubbly** · 11-20-2008, 11:57

Първоначално написано от Blab

Не можеш вечно да стоиш на едно място обърната назад към миналото. Боли, а и нищо не се променя така.

Едва преди месец разбрах какво значи изразът "под нивото ми са". В гимназията не си харесвах класа, но не умея да се преструвам. Така е и сега. Попаднах в среда, в която повечето са по-елементарни отколкото някога съм си представяла, че може да бъде човек. Не издържах и прекъснах. Просто не си струва да се правиш на такъв, какъвто не си. Може би често биваш наранен, бидейки откровен и истински, но цената си струва пред това да водиш маскарада.

Само ти можеш да си помогнеш. Следва клише - слушай сърцето си! Излишно е да се злобиш, както и да се обграждаш с елементарни, не-по-вкуса-ти хора. Направи това, което ще те освободи и ще можеш отново да бъдеш себе си.

-----
бля-бля... като никога спя, та 2 не виждам...

Правилно.
Адски добре те разбирам, но, за съжаление, не мога да ти помогна.

**slivaka** · 11-20-2008, 14:54

еми ако цял живот съжаляваш за миналато ,кога ще ти остане време за будещето .Език винаги моеш да научиш (частни уроци г/д за 1 година ше си с добро ниво).Вгледай се в бъдешето ,когато не мислиш за проблемите те изчезваат и мисли как да не повтаряш грешките си

**slivaka** · 11-20-2008, 14:56

Първоначално написано от v320

zareji vsi4ko..az taka prava

тъпи емота ,най-лесно е да се откажеш

**secretj** · 11-20-2008, 16:18

аз се чувствам подобно..много съжелявам за избора си..за това че не послушах себе си и затова че сгреших...винаги ще съжелявам за избора си и за това че не направих каквото исках и не следвах сърцето си..казват ти продължи напред но не мога толкова е трудно да го направя..постоянно си мисля ако бях...и наистина се чувствам много гадно и ужасно като видя грешките си..толкова са елементарни..можех да се справя но не ..не го направих и сега съжелявам за това което причиних на много хора които обичам и на себе си влючително.това не е по силите ми..и аз тая гняв и сама страдам от него..и аз послушах майка си не себе си..нищо не става без желание..как да се преструвам че искам нещо което не искам как?как да бъда щастлива като ми е толкова тежко..драматично така е..искам да се събудя от този кошмар в който живея..не знаех че има друг като мен..как да продължа напред как да не се връщам всеки ден назад в моето минало изпълнено с грешки..по силно е от мен..и боли за всичко за времето което трябва да е най-хубавото в живота ми а всъщност е непоносимо..и не мога да следвам себе си..и не изпълнявам желанията си и мечтите...а и обвинявам майка ми на която също и е тежко..и тя е съсипана и прекършена от трудностите в живота ..но не мога да спра не искам да продължавам така но просто не мога..отказвам се лесно такава съм..и съм страхлива и тъжна..знам че не мога да ти помогна но искам да помогна на тези които се чудят дали да следват себе си и дали избирам прявилният избор..бъдете себе си..отстояваите мечтите и веланията си и принципите си..бъдете верни на себе си..не се отказваите така лесно и ще сте щастливи..не се отказваите от мечтите си!

**Hermit** · 11-20-2008, 16:55

Човек не е застрахован от грешки дори и когато следва мечтите си. Аз примерно последвах мечтите си и заради лош късмет сега съм в клас пълен с идиоти, които все на мен се опират да им помагам. И от всичките елитни паралелки в даскалото, моято е може би с най-лоша репутация, но все пак не съжалявам за което и да е

Станалото, станало. Вдигаш гордо глава и продължаваш напред без да ти пука за другите

П.С. Ако толкова много съжаляваш за избора си, не е късно да започнеш да учиш и да се явиш на приравнителен изпит, за да следваш мечтите си

Все пак те са нравственият идеал на човека

**mArMaLaDkA** · 11-20-2008, 17:01

Първоначално написано от midle

Изпрати ми някакви контакти на лично съобщение.

Е,т'ва е то да си форумен сваляч!

**love_enrique** · 11-20-2008, 19:29

Пфффф колко ми е познато...Не бих използвала израза "Не са ми на нивото",но с хората от класа ми нямам нищо общо

**Valhala** · 11-20-2008, 21:45

Колкото и да ти е гадно,връщане назад няма... Просто не си заслужава да се ядосваш за нещо,което вече не може да се промени.Живей си живота и му се радвай, аз съм на тоя принцип

**Lysit0** · 11-21-2008, 05:25

НЕможеш цял живот да стоиш на едно място,и да повтаряш,че примерно не ти харесва да си дебела.Като не ти харесва го промени.Тепърва живота е пред теб.Може сега да съжалявяш ,че не си влезла да учиш там,където сега искаш,но всеки прави грешен избор понякога.Но пък можеш да влезеш в ,който университет искаш,също така можеш да отслабнеш щом не се харесваш.А колкото до тези от класът ти....просто не им обръщай внимание и те ще спрат,защото ще изгубят интерес. Можеш да се обградиш с хора,които имате общи интереси,хора ,които харесваш,твой приятели.НЕ трябва да седиш и да се самосъжаляваш!!Действай,докато не е станало прекалена късно.

**titin4eto** · 11-21-2008, 19:05

Много благодаря на всички за коментарите. И аз си казвам да гледам напред и да продължавам, но просто понякога толкова ми се насъбира, че искам да се изкрещя с всички сили. Старая се да съм оптимистка, но не винаги се получава

**HeartOfRaven** · 11-21-2008, 20:34

Като отидеш в 5-ти клас ще ти е по-леко.

**Blab** · 11-21-2008, 21:35

Първоначално написано от titin4eto

Много благодаря на всички за коментарите. И аз си казвам да гледам напред и да продължавам, но просто понякога толкова ми се насъбира, че искам да се изкрещя с всички сили. Старая се да съм оптимистка, но не винаги се получава

Не е и нужно.;
Спадове има всеки човек в живота си, променливите настроения и депресиите в тийнейджърска възраст са факт.
Важното е да гледаш напред с усмивка!)

ПП:Нуждаеш ли се още мнения?

**Lysit0** · 11-21-2008, 22:07

Първоначално написано от titin4eto

Много благодаря на всички за коментарите. И аз си казвам да гледам напред и да продължавам, но просто понякога толкова ми се насъбира, че искам да се изкрещя с всички сили. Старая се да съм оптимистка, но не винаги се получава

Разбирам те напълно,защото и аз съм имала такива моменти
Всеки ги има...
И все пак късмет от мен