аз се чувствам подобно..много съжелявам за избора си..за това че не послушах себе си и затова че сгреших...винаги ще съжелявам за избора си и за това че не направих каквото исках и не следвах сърцето си..казват ти продължи напред но не мога толкова е трудно да го направя..постоянно си мисля ако бях...и наистина се чувствам много гадно и ужасно като видя грешките си..толкова са елементарни..можех да се справя но не ..не го направих и сега съжелявам за това което причиних на много хора които обичам и на себе си влючително.това не е по силите ми..и аз тая гняв и сама страдам от него..и аз послушах майка си не себе си..нищо не става без желание..как да се преструвам че искам нещо което не искам как?как да бъда щастлива като ми е толкова тежко..драматично така е..искам да се събудя от този кошмар в който живея..не знаех че има друг като мен..как да продължа напред как да не се връщам всеки ден назад в моето минало изпълнено с грешки..по силно е от мен..и боли за всичко за времето което трябва да е най-хубавото в живота ми а всъщност е непоносимо..и не мога да следвам себе си..и не изпълнявам желанията си и мечтите...а и обвинявам майка ми на която също и е тежко..и тя е съсипана и прекършена от трудностите в живота ..но не мога да спра не искам да продължавам така но просто не мога..отказвам се лесно такава съм..и съм страхлива и тъжна..знам че не мога да ти помогна но искам да помогна на тези които се чудят дали да следват себе си и дали избирам прявилният избор..бъдете себе си..отстояваите мечтите и веланията си и принципите си..бъдете верни на себе си..не се отказваите така лесно и ще сте щастливи..не се отказваите от мечтите си!