Човек не е застрахован от грешки дори и когато следва мечтите си. Аз примерно последвах мечтите си и заради лош късмет сега съм в клас пълен с идиоти, които все на мен се опират да им помагам. И от всичките елитни паралелки в даскалото, моято е може би с най-лоша репутация, но все пак не съжалявам за което и да е Станалото, станало. Вдигаш гордо глава и продължаваш напред без да ти пука за другите


П.С. Ако толкова много съжаляваш за избора си, не е късно да започнеш да учиш и да се явиш на приравнителен изпит, за да следваш мечтите си Все пак те са нравственият идеал на човека