Проблемът е,че аз не спирам да мисля за него, като ми звънне гсм-а винаги ми се иска да е той...докато бяхме заедно винаги казвах е не няма любов..като се разделихме 'установихме',че не изпитваме нищо..аз се съгласих,защото за него нямало тръпка...не исках да си признавам,че за мен все още има някаква..и сега ми е гадно. Знам,че може само да си е играл с мен и да съм му била временно нужна,вече въобще да не ме иска в живота си,но това не ми пречи аз да не спирам да мисля за него...и е несправедливо и ужасно и се чудя вече какво да правя..ако му кажа, не знам как ще реагира... просто не мога така да го забравя, каквото и да правя... ;(