Предпочетох да му кажа каквото мисля,за да се чувствам изяснена и пред себе си. Иначе нямаше да смятам,че съм приключила подобаващо всичко. Последната дума да е моята,пък каквото ще да става. Аз просто му сбих накратко какво е направил той,а той идеално си го знае,все пак така вижда,че не съм сляпа за простотията му. Да,още ми е кофти,но смятам,че скоро ще ми мине... (Надявам се..)