Образът на Агамемнон е сложен. Ахейският цар е безкомпромисен, неотстъпчив и алчен. Той не желае да върне наградата си - робинята Хризеида, въпреки че баща й идва „с откуп богат да измоли дъщеря си любима”. Егоизмът, жестокостта и коравосърдечието на „широковластния цар” Агамемнон са безмерни. Смъртта на невинни ахейски воини заплаща неотстъпчивостта му. Не само постъпката му, но и пряката авторова характеристика на външния му вид допълват представата за него:

...синът на Атрея, злобен в сърцето си мрачно, обхванат от ярост голяма,
искри в очите му святкаха, като от огън разпален.

Величествената му фигура, изправила се пред птицегадателя Калхас, излъчва мощ и страхопочитание, но злобата в сърцето му и свирепият поглед отблъскват.
Агамемнон не зачита не само бащината молба на жреца Хриз, но и законите на ”общото благо”и справедливата подялба на отвоюваните богатства. Той се изправя с/у нравствените закони на родовата общност, застава на пътя м/у човека и божествената сила на Олимп, незачитайки желанията на жреца Хриз. ”Огнен” е гневът на Агамемнон както ”огнените” смъртоносни стрели в стана на ахейците, изпратени от разгневения бог Аполон. Агамемнон трябва да бъде наказан за грозната си разрушителна страст към власт и богатства. Така Омир навлиза в света на човешката душа, в която бушуват страсти, показващи силата и слабостта на човешката природа.
Общо взето само това трябваше да извадиш и да го доразвиеш.