Трудно е да се каже.Обикновено аз никога няма да отида при някое момче,да започна да му се свалям и да му подмятам разни лигави,курвенски коменари.Нямам нищо против такива момичета,обаче да не съм аз.Предпочитам да си стоя мирно в ъгъла,мислейки си за теорията на Относителността или да водя непринуден разговор с някоя приятелка и чак ако ме заговори той,може и да се опитам да направя усилие.Рядко се среща някой да ме впечатли,а още по рядко да си призная,че ми е симпатичен.