Не минава ден, в който да не говорим по въпроса. Аз постоянно се оплаквам колко ми е гадно в тази ситуация, как ми е писнало от всичкото това криене, колко лошо постъпваме и че е крайно време да вземе някакво решение и че не може да продължава това. При което той всеки път казва едно и също, че още не съм си поживяла, че не знае дали след някоя друга година ще го оставя, че не мисля за брак и обвързване и т.н. , а тя му била сигурна и вярна толкова време, искала женитба и деца от него, преди години си била оставила дългогодишния приятел заради него, много неща правила за него и куп други...при което аз му казвам "Ок щом ти е добре с нея аз какво правя с теб" и от там се почва другото, с мен било различно, било му по-хубаво, имало повече тръпка, но навика го спирало. В крайна сметка поставя нещата така, че не знае коя иска повече, казвам му че не може да е еднакво и при двете, но той повтаря, че понякога искал да е с мен, понякога...колко забавно нали