Благодаря за мненията на всички, наистина който не го е изпитал не може да го разбере, но и на никого не го пожелавам да го разбира. Говорих днес отново с него на тази тема, излях си душата, казах всичко, което чувствам и мисля, той каза че не иска да ми е гадно, но наистина не е готов да вземе решение, в един момент му било по-хубаво с нея, в друг с мен, раздвоен бил и не иска да го притискам. Също не искал да си мисля, че на него му е все едно. Нз вече на какво да вярвам, остава само търпението, но на моменти нямам нужната сила, като ми каже така и така утре не може да се видим заради нея, или не можем да отидем еди къде си пак заради нея, колкото и да стискам зъби ми става ужасно.