Миналата година по това време се запознах с едно момиче две години по-голяма от мен, аз бях на 16 тя на 18.Тя си имаше сериозен приятел, а тя бе много хубава..на 2рия ден след запознанството ни се целунахме, по-точно тя ме.Ходехме три месеца, три много красиви и наситни, едновременно ужасни месеца..почнаха въпросите от типа : "Кога ще го оставиш?"Тя прекарваше повече време с него, но ме обичаше, а аз бях луд по нея.Накрая реших че трябва да сложа край.Не е това начина.Не можех да търпя повече мисълта, че ПАК съм пренебрегнат, и отново е с другия.

Няма смисъл да се тормозиш.Ще чакаш, ще чакаш, накрая ще ти писне, защото това не е начина.Най-хубаво е да си имаш човек до себе си и той да е изцяло отдаден на теб и да прекарвате времето заедно.Моя съвет е спри докато не е късно..защото в един етап наистина става трудно .