Съчинение на тема: Образа на Агамемнон в 1ва песен на Илиада

[fenc0re]

Може ли спешно някой да ми даде съчинение за образа на Агамемнон в 1ва песен на Илиада че след 2 часа излизам а трябва да предам такова съчинение.Никъде не намерих.Дано някой може да ми помогне

[MartyParty]

Виж в учебника. Иначе това намерих:
”Илиада” на Омир е най-високохудожествената епическа поема от троянския митологичен цикъл. Чрез личната съдба на героите, Омир говори за обобщения образ на воина. Представени като племенни военни вождове, героите символизират най-същественото, най-доброто от идеала за войнска чест и достойнство, но в същото време са носители на обикновени човешки слабости.

Големият конфликт м/у Агамемнон и Ахил е реално следствие от човешките взаимоотношения, оказали се в дисхармония с нравствените закони на родовата и междуплеменната етика. Светът на богове и смъртни се оказва еднакво ”ангажиран” с проблемите, за които разказва Омир. Свадата м/у двамата воини има скрит социален смисъл. Агамемнон е върховен вожд на гърците, Ахил пък е най-силният воин. Отнемането на Бризеида от Ахил е грубо посегателство в/у неговото воинско достойнство, нарушение на нормите на героическия морал, според който отредената плячка е признание за заслуги в битката. В образа на Ахил е представен бранителя на реда в късното родово общество, защитника на равенството и разпределението на благата според заслугите, а не според общественото положение и по-високото място в обществената стълбица. Гневът на Ахил, предизвикан от несправедливата постъпка на Агамемнон, и отказът му от участие в боя,са завръзка на поемата.

Омир успява да индивидуализира различната мотивация на гнева у цар Агамемнон и вожда Ахил. И у двамата герои се наблюдава божествената сила на гнева, но първопричината за него е различна.”Широковластният ” цар Агамемнон не зачита не само бащината молба на жреца Хриз, но и законите на ”общото благо”и справедливата подялба на отвоюваните богатства. Той се изправя с/у нравствените закони на родовата общност, застава на пътя м/у човека и божествената сила на Олимп, незачитайки желанията на жреца Хриз. ”Огнен” е гневът на Агамемнон както ”огнените” смъртоносни стрели в стана на ахейците, изпратени от разгневения бог Аполон. Агамемнон трябва да бъде наказан за грозната си разрушителна страст към власт и богатства. Така Омир навлиза в света на човешката душа, в която бушуват страсти, показващи силата и слабостта на човешката природа.

За да бъде реабилитиран идеалът за герой, духовно и физически красив, с/у Агамемнон се изправя Ахил- получовек, полубог. Той е художествена връзка м/у света на хората и боговете, той проявява и човешка слабост, и божествен разум при решаване на спора с Агамемнон. Ахил е ”бързоног и божествен”. Гневът му е страшен и разрушителен, а обидата- неизмерима. Посегнато е на достойнството и честта му на герой с безсмъртна слава. Героичната смърт е основната цел в живота на древния воин. Той се стреми към смъртта. Избрал я е в името на вечната слава. За това и обидата, нанесена от Агамемнон, с несправедливото отнемане на Бризеида, е безмерна.
Конфликтът между Ахил и Агамемнон предизвиква спор и между божествените представители на Олимп. Налице е разделението както в човешкия, така и в божествения свят. Светът на боговете повлиява със своя мъдър разум върху неукротимите страсти на разгневената човешка природа на двамата герои, като всеки получава нужния съвет и подкрепа от безсмъртните.

Ахил е спрян в порива си за отмъщение от Хера и Атина Палада, но самият разрушителен акт ще бъде извършен от гръмовержеца Зевс, дал обещание пред майката на Ахил да накаже данайците. Боговете се намесват, отмъщавайки за несправедливата обида на Ахил-най-достойният воин сред ахейците. Несправедливо е обиден, несправедливо са наказани хиляди невинни хора, намерили незаслужено смъртта си пред стените на троя. Пристрастията на богове и хора пречат да се възстанови нарушената хармония в взаимоотношенията. Военният конфликт се задълбочава, враждата между двамата герои –също. Мирът е далеч, а войната взима нови жертви.

В Първа песен на ”Илиада” Омир не само въвежда темата за гнева и отмъщението, но поставя проблема за войната и мира, който носи противоречиво виждане за смисъла и целите на човешкия живот.

И това ,но то е по-скоро сравнение между Ахил и Агамемнон.Ако премахнеш описанието на Ахил,ще стане.

Първа песен изобразява свадата между вожда на ахейските войски - Ахил, и царя на Микена - Агамемнон. Тя е породена от желанието на сина Атреев да отнеме заслужената награда на Ахил - пленницата Бризеида.

В конфликта между двамата ахейци - Агамемнон и Ахил, се открояват техните разбирания и качества. Пред читателя се изправя „широковластният цар” Агамемнон със своята избухливост, жестокост, алчност, грубост и неотстъпчивост. Основните му принципи в живота са власт, сила и слава. Неговият каприз - да получи равностойна награда, е реакция на нараненото достойнство и самочувствието на цар. За разлика от него, Ахил - „бързоног и божествен”, се отличава със смелост, доблест и благородство. Той се бори в защита на героичния идеал за справедливост. Влиза в конфликт с Агамемнон, защото отстоява дадената му в знак на признание награда. Богоравният не мрази враговете си, участва в Троянската война не за да извоюва плячка и богатства като Агамемнон, а за да спечели слава и да изпълни даденото обещание пред бащата на Елена. Образите на Ахил и Агамемнон са сложни и противоречиви. Те не са едностранни - нито само положителни, нито само отрицателни.

Словесната борба между двамата герои най-пълно характеризира образите им, дава представа за идеалите, разбиранията им, целите в живота. Тя се допълва от пряката и косвена характеристика, от намесата на боговете и зараждащия се психологизъм. Образът на Агамемнон е сложен. Ахейският цар е безкомпромисен, неотстъпчив и алчен. Той не желае да върне наградата си - робинята Хризеида, въпреки че баща й идва „с откуп богат да измоли дъщеря си любима”. Егоизмът, жестокостта и коравосърдечието на „широковластния цар” Агамемнон са безмерни. Смъртта на невинни ахейски воини заплаща неотстъпчивостта му. Не само постъпката му, но и пряката авторова характеристика на външния му вид допълват представата за него:

...синът на Атрея, злобен в сърцето си мрачно, обхванат от ярост голяма,
искри в очите му святкаха, като от огън разпален.

Величествената му фигура, изправила се пред птицегадателя Калхас, излъчва мощ и страхопочитание, но злобата в сърцето му и свирепият поглед отблъскват. Срещу несправедливостта на Агамемнон въстава и богоравният Ахил. Дръзкото обръщение на сина Пелеев към царя: „Сине Атреев прославен, от всички си най-ненаситен! ”, разкрива смелостта на Ахил да изтъкне пряко недостатъците на властващия. Ахейският вожд, след победата над Троя, обещава достойна награда за Агамемнон. Но алчният и себелюбив цар не вярва на обещанията: „...ти не хитрувай, защото не ще ме придумаш с измама. ”

Неговият егоизъм и грубостта му предизвикват гнева на Ахил, който го обижда заслужено и му припомня, че с готовност се е отзовал на желанието му за помощ: „Користолюбецо алчен, облечен в безсрамие нагло! Кой ли ахеец ще бъде покорен на твоите думи в поход да тръгне след теб и с мъже да се бие геройски? Все пак със теб, кучеоки, потеглихме в твоя угода, бранейки твоята чест и честта на Атрид Менелая в мъст над троящи... ” Обиденият и разгневен Ахил е много рязък в отправените обвинения срещу царя. Дързостта му да нагруби висшестоящия е оправдана. Яростта си изразява само в словесни нападки, вслушвайки се в съветите на Атина Палада да не посяга към меча си: „Ах, ти, пияницо, с кучи очи и сърце на кошута! Смелост ти никога нямаш да тръгнеш с войската за битка, ни на засада да идеш с най-храбрите между ахейци. Много по-лесно е впрочем в просторния стан на ахейци дар да заграбваш от всеки, изрекъл слова срещу тебе.”

Изразителните сравнения открояват слабостите на „мощния цар на мъже". Безцеремонният Агамемнон отнема Ахиловата награда - пленницата Бризеида, което предизвиква горестния плач на сина Пелеев. Могъщият върховен вожд, царят на ахейците издига волята си до неоспорим закон. „Мощният цар” Агамемнон е избран от народа поради необходимостта от единоначалие в ахейския стан. Но той се самозабравя във властта и себелюбието си.

Действително народът уважава и почита законите на Агамемнон. На тях се е подчинявал и Ахил, но всички граници са преминати и „Вождът богоравен” се бунтува. За отношението на народа към царя и за авторитета му говори старият Нестор: „Никога почит подобна до днес не е имал в народа цар скиптроносен, комуто Кронид е изпратил прослава. Той пък още по-силен, защото мнозина владее. ” Като цар на ахейците, Агамемнон е прав, че не може да остане без награда: „Друга прилична награда за мен пригответе веднага, за да не бъда без дар сред данайци - това е нередно. ”

Неправилен е обаче подходът му, за да получи друга награда. Той пренебрегва заслугите на вожда Ахил и на ахейците. Завистлив е и иска да бъде защитена честта му, без да е заслужил това с дела, за което го упреква и Ахил. Но въпреки многобройните отрицателни черти в характера на Агамемнон, откроени чрез пряката речева характеристика на Ахил и словото на героя, авторът никъде не го порицава. Омир не изобличава Агамемнон, защото за момент героят осъзнава необходимостта да отстъпи, да надмогне себелюбието и егоизма си: „Все пак приемам сега да я върна за общото благо. Искам войската да бъде спасена, а не да загине. ”

Богоравен и доблестен вожд на ахейските войски, Ахил се бори в защита на справедливостта. В неговия образ е представен бранителят на късното родово общество. Героят защищава равенството, разделението на благата в съответствие с воинското достойнство. На алчността на царя, който взема повече от него при подялбата на плячката, извоювана от Ахил, синът Пелеев противопоставя своето удовлетворение, че „винаги с малък, но свиден дар се завръщам при гладките кораби, морен от боя”. Въпреки обвиненията, отправени от Агамемнон към Ахил, че налита „на разпри, раздори и битки”, в случая богоравният има право да се гневи и да е обиден, тъй като царят не зачита помощта и отзивчивостта му: „... потеглихме в твоя угода, ... Това не зачиташ, не смяташ за нищо,... ” Нараненото достойнство на смелия воин го кара да се отбранява и да обижда самозабравилия се жесток цар. Смелият, далновиден и доблестен воин е „здрава опора във войната така злополучна” за всички ахейци по думите на стария Нестор, отправени като молба към Агамемнон да спре враждата с Ахил. Син на богиня и смъртен, Ахил проявява смелост и загриженост и не заминава за Фтия. Неизпълнението на заканата може да се тълкува и като неуважение на върховенството и заповедите на Агамемнон. Ахил е краен в своите постъпки и чувства. Обиден дълбоко от царя, смелият и жертвоготовен Ахил плаче пред майка си - богинята Тетида, и моли за помощ.

[fenc0re]

това не е ли на тема сблъсъкът между ахил и агамемнон ?

[MartyParty]

Образът на Агамемнон е сложен. Ахейският цар е безкомпромисен, неотстъпчив и алчен. Той не желае да върне наградата си - робинята Хризеида, въпреки че баща й идва „с откуп богат да измоли дъщеря си любима”. Егоизмът, жестокостта и коравосърдечието на „широковластния цар” Агамемнон са безмерни. Смъртта на невинни ахейски воини заплаща неотстъпчивостта му. Не само постъпката му, но и пряката авторова характеристика на външния му вид допълват представата за него:

...синът на Атрея, злобен в сърцето си мрачно, обхванат от ярост голяма,
искри в очите му святкаха, като от огън разпален.

Величествената му фигура, изправила се пред птицегадателя Калхас, излъчва мощ и страхопочитание, но злобата в сърцето му и свирепият поглед отблъскват.
Агамемнон не зачита не само бащината молба на жреца Хриз, но и законите на ”общото благо”и справедливата подялба на отвоюваните богатства. Той се изправя с/у нравствените закони на родовата общност, застава на пътя м/у човека и божествената сила на Олимп, незачитайки желанията на жреца Хриз. ”Огнен” е гневът на Агамемнон както ”огнените” смъртоносни стрели в стана на ахейците, изпратени от разгневения бог Аполон. Агамемнон трябва да бъде наказан за грозната си разрушителна страст към власт и богатства. Така Омир навлиза в света на човешката душа, в която бушуват страсти, показващи силата и слабостта на човешката природа.
Общо взето само това трябваше да извадиш и да го доразвиеш.