За Глобалчо вие сте казали повечето от мислите, които изникнаха в главата ми, аз няма смисъл да говоря, той очевидно си е упорито говедо. Няма значение.

Сегаааа... къде искам да отида.
Искам да съм вожд на племе по време на матриархата, после да съм жрица на някой бог в Елада. Няма да е зле да пояздя Буцефал заедно със Сашко Македонски. После да речем искам да бъда щерка на някои римски император, след туй може да съм Мария Магдалена и да проверя дали аджеба, тя му е била изгора на Христос. Средновековието хмм, ще мина без него, ама що пък да не бъда от Светата инквизиция(здрави нерви ще ми трябват за там) или да започна да им казвам какво ще стане след много години, те да ме помислят за вещица и да ме изгорят на кладата! . Ренесанса - да! Лео да Винчи искам да го видя как я рисува тая Джоконда(едва ли щях да я видя и да съм живяла тогава, ама нали туй е въображаемо). След туй Барока, ох, тая епоха наистина ще я пропусна, твърде аристократична и натруфена.
После искам да се боря за "Свобода, равенство, братсво" във Френската революция(като жена) и да загина като герой. После искам да видя Моцарт (за целта бая бързо тряа се преродя след като съм загианала във Френската революция), Бетховен абе класиците. Искам да им кажа колко велики ще са един ден. След това искам да съм слугиня на Наполеон на остров Света Елена и да го видя как умира, натровен от арсеник(пък може и аз да го отровя )След това искам да отскоча в Романтизма, където да кажа на срамежливичкия Шуберт да побърза със "Незавършена", щото ще умре преди да я завърши.(еее, ама тогава нямаше да е толкова интересна.). Да ида на концерт на някои велики композитори докато тъй или иначе съм там. После да потанцувам туист или фокстрот в някоя американска дискотека в началото на 20ти век.
Искам да пищя истерично на концерт на Елвис, после същото искам да правя и на контерт на Бийтълс(на техния даже може да си разкопчая блузката и да покажа на Джон, Пол, Ринго и Джордж моите цицки. И естествено оттам нататък искам да съм бунтарка някъде, независимо къде. Дали ще е в социалистическа България или Русия, дали в Източна Германия, просто искам да правя напук на табутата. Искам да видя раждането на Led Zeppelin, AC\DC, Black Sabbath, KISS, Alice Cooper, Queen, Scorpions - абе класиците в жанра. Искам да карам як Harley и да съм цялата в tattoos. Искам да слушам тези гореизброените класици на живо като млади. После искам да бъда на концерт на Нирвана, да чуя за смъртта на Кобейн и да рева(едва ли на погребението му ще мога да ида). После от Април '94 искам да се върна септември '93 и да си се родя аз. И днес да ви пиша това.

Така може някои да ме обвинят, че не искам да бъда и в българската история. Ако имах възможност да се върна в българската история нещата щяха да станат твърде лични и нямаше да се сдържа да не попроменя нещо, а аз като се знам, нищо по-хубаво от това, което се е случвало нямаше ад бъде.

Благодаря на тези, които си направиха труда да прочетат лееко дългичкото ми изказване.