Та така..да се върнем на това колко пъти сме наранявани,колко пъти сме били сами ...и тук идва въпроса,защо след време губим надеждите,мечтите и на тяхно място идва страхът.Страхът,отново да не бъдем наранени.Това и аз не мога да отговоря,но има едно "но"не всеки път трябва да приемаме една връзка токлкова на сериозно..и ти си дала почивка от това.Та мисълта ми е почивката ти не ти ли стигна ...момиче забавлявай се.Дай шанс на момчето и забрави тези неща "Не м е приятно да се занимавам с момчета и темп подобни..Защото щастието идва когато най-малко очакваме