Абсурди

[Bubalcheto]

Говори ми, Любов!Говори, не мълчи.
В мен отдавна боли болка стара.
От очите след миг ще рукнат сълзи...
Да избягам немога от абсурда без теб.

Най-абсурдна съм аз, по-абсурдния-ти,
а пред нас е безкрая на времето.
То се влачи едва, що обувки протри,
много важно, че с тебе сме бързали.

Прегърни ме, Любов!Прегърни ме сега.
Имам нужда от твоята сила.
Искам с теб да намерим най-накрая брега,
който толкова време все търсим.

Заведи ме далеч от абсурдния свят,
в който само абсурди преглъщам.
Що обувки протрих да избягам сама...
После, спънах се в теб неочаквано.

Погледни ме, Любов!Виж, в очите ми две,
два зелени абсурда танцуват.
А пред тях е мъжа, който с нежни ръце
ме прегръща в света от абсурди.

[BeBsItO]

Трогна ме, браво!