Казваш,че се опитваш да гледаш оптимистично на нещата,а това означава да си винаги в добро настроение,да се радваш на живота и на всяко малко нещо около себе си,да нямаш грижи.А до колкото разбрах,това не е животът ти.Може би трябва да спреш за малко да мислиш оптимистично.Може би трябва да допуснеш тъгата до себе си и да усетиш огромната бучна на сподавен плач в гърлото си.Позволи й да излезе навън,излей сълзите си и определено ще се почувстваш доста по-добре.Втората стъпка след това е да се усмихнеш широко,да погледнеш слънцето и да видиш живота си с нови очи.Да,може и да си права,че не полагаш достатъчно усилия за сближаване със съучениците си и да направиш нещо по въпроса,но го погледни и от тази страна:ти си ново нещо за тях,навлизаш в тяхното общество,а хората се плашат от новото.Затова им покажи,че не ги застрашаваш по никакъв,какъвто и да било начин,а искаш просто да им бъдеш приятелка.Те ще го разберат и от там нататък нещата ще се развият от добре по-добре.
Мисля,че ще се справиш! Успех!