Край...

**KpucuTo0o92** · 11-25-2008, 18:19

И така ще започна с пред историята...познавам въпросното момче от няколко години и аз вече нз колко.Имах го за много добър приятел-за най-добрия ми приятел...но преди две години много го харесвах(тогава си мислех че това е само едно увлечение защото на мен всичко ми минава мн бързо

).За мен той беше човекът с когото мога да споделя всичко,знаех че каквото и да му кажа той ще ме разбере,винаги когато имах нужда той беше до мен и в хубавите и в лошите моменти

.Лятото ни мина мн хубаво и винаги за мен това лято ще си остане най-хубавото

Помня как по цял ден бяхме заедно,как се забавлявахмв,как ходихме по кафета и дискотеки...ех колко хубаво беше(но за съжаление ще си остане само един спомен)..и така една вечер бяхме на дискотека и излязохме за малко на вън само двама и се бяхме гушнали (т'ва го приемам напълно нормално.защото ние винаги сме били така) но както се бяхме гушнали усетих как се прибличава към мен и се опитва да ме целуне..аз се дръпнах защото все пак той беше най-добрия ми приятел.И така след като се случи това не говорихме за случката но..След около две седмици отново бяхме на диско но по едно време ни стана скучно и решихме да се прибираме,само че нещо ни се стоеше още на вън и решихме да седнем на една пейка в парка.Стояхме и си говорихме докато в един момент той отново не се опита да ме целуне-аз отново се дръпнах.След няколко минути пак се опита само че този път не се дръпнах

явно и аз съм го искала...И от там започна нашата история.Всеки ден се виждахме бяхме или у тях или у нас и ни беше мн хубаво(сега е момента да кажа че той има сериозна връзка от две години).Една вечер той ми каза че ме обича

.По принцип аз трудно казвам на някого че го обичам и съм го казвала на мн малко хора-е той беше първото момче на което го казах и единствения човек на когото ми е било толкова лесно да кажа тези думи.Извенъж усетих как той започва да се отдалечава от мен-спряхме да се виждаме да си говорим по телефона...Един ден в даскало видях гаджето му,тя дойде до мен и поиска да поговорим..знаех че тя знае всичко.. попита ме и аз й казах всичко просто нямаше как да я излъжа след като вече знаеше всичко.Бяха скъсали но за малко,след това се събраха..С него вече нищо не е същото,не излизаме заедно дори като се видим той не ме поздравява,прави се че не ме познава,прави се че нищо не е станало,но както и да е...
Той е единственото момче за което ми е пукало толкова,усъзнах че много го обичам и мисля че той е истинската ми първа любов.Много го обичам..никога не съм мислила че мога да обичам някого,дори преди когато някоя приятелка ми е казвала че обича някое момче аз не вярввах защото не мислех че на 16 някой може да обича

но се оказа че греша..За никой не съм плакала толкова колкото за него,за никой не ми е пукало толкова,но реших нещо!Явно той не ме обича и не иска да е с мен и няма какво друго да направя освен да се примиря

реших че 21.11.08 е последния ден в който плача за него.Няма смисъл да ми е гадно и да страдам,колкото и да ми е трудно и да ми е гадно за това което направи аз мога да живея и без него все пак.И все пак това което не ме убива ме прави по-силен,нали така.Няма смисъл да си съсипвам живота заради някой който не го заслужава.Продължавам напред без него и това е...

Написах темата защото знам че не съм единствения човек когото не е щастлив защото не е с човека който обича и исках да кажа на тези който са като мен

че живота не се върти само около човека когото обичат и че ако са силни могат да преодолеят всичко.Просто имах нужда да си излея душата...Е това е от мен