Не знам колко ще ме разберете,но имам чувството,че ако не се опитваше да го откажеш и да се изживееш като негова майка-мила,загрижена,командваща-нямаше да си с него.Той си има майка,има си най-вече и мозък.Няма смисъл да го отказваш от навиците,които му доставят удоволствие,били те и вредни.Сякаш би било приятно някой теб да те откаже от нещо,което харесваш.А ти би ли се отказала наистина?То и яденето е вредно,но ядем.Хайде сега да тръгнем да се подлагаме на терапия един друг,а?