Дарла, аз вярно, че не живея с половинката си, но сме заедно много време и съвсем не сме деца. Преди време имах проблем, дотежа ми, пуснах тема тук, споделих и с приятели.....Нищо не съм загубила. Коментарите в нея бяха от по-зрялата част от форума, дадоха ми добри насоки, които следвам неотлъчно вече 3 месеца и нещата ми вървят супер.
Не ни подценявай! Вярно, че ще има и супер безсмислени реплики, но има и хора, с които би могла да споделиш...Надявам се, че проблемът ти с е решил в най-добрата за теб и за детето ти посока.

Колкото до темата-вярно, не живея с приятеля си, а с мама и тате, но съм минала през доста неща с него и една изневяра би е сломила. Още повече, че той няма бивша, че аз му имам абсолютно доверие и знам, че не е склонен към изневяра. Знам, че е тъпо така сляпо да вярвам на някой, но просто тези неща него не го вълнуват...поне доколкото съм го опознала за 4 години. И въпреки, че съвместното ни съжителство поради финансово-териториални съображения не е факт, за мен той значи абсолютно всичко. Не бих могла да го преглътна. Не бих могла да забравя. Не бих могла да простя. Ако ще и той само да си признае, ако ще и да ме умолява........след всичките тези години, любов, жертви, страдание, болка, радости и сълзи във връзката ни.....това ще е краят. Но доколкото го познавам стигне ли се до там....няма да ме моли.............няма да ми даде шанс да му простя, защото той сам няма да си прости. Както и аз не бих си простила да му изневеря. Ще се чувствам омерзена.