Като цяло разбирам гледната точка на darla и това е една от причините рядко самата аз да пускам теми тук, но в крайна сметка аз лично имам чувството, че някои от хората в този форум едва ли не ги познавам, с времето съм започнала да ценя мнението им и когато наистина имам нужда, вниманието им ме успокоява. В крайна сметка сме едно малко интернет общество и се "познаваме" на едно специфично ниво...съвсем различно от обичайното. Споделяш с хора, които по някакъв начин са ти близки, но заедно с това запазваш анонимността си и не рискуваш да се почувстваш още по-уязвим, от колкото вече си. Има една много специална форма на утеха и облекчение в интернет изповедите...

HONDA, пожелавам ти да успееш да дадаш втори шанс. Ако обичаш, си заслужава. Все пак повтарям, че по-трудната част не е да вземеш решението да простиш или да си отидеш, а реално да приведеш решението си в действие...каквото и да е то. Сама ще усетиш кое е най-правилно за теб...