Цитирай Първоначално написано от Kokzero
6 страници защитавате нея, но никой не се хвана да се поинтересува как ли се е чувствал той. Един месец да те яде нещо от вътре, да съжаляваш, да се страхуваш да споделиш, за да не загубиш единствения човек, когото обичаш. Той (тя) пък на свой ред да те изкарва какъв ли не по форуми
Аз съм много крайна на тема изневяра. Винаги съм смятала, че е недопустима в едни сериозни и искрени отношения, а от както за нещастие се наложи да го преживея, смятам, че направо съм подценявала болката, която причинива.

Съжаляваш? Късно - в живота не за всичко има втори шанс. Имаш един шанс да направиш правилните избори, един шанс да оцениш това, което имаш, един шанс да подредиш приоритетите си. Правиш грешния избор и носиш отговорност за решенията си. Ако си играеш със сърцето на "единствения човек, когото обичаш" има голяма вероятност да го счупиш...и после никога не е същото. Когато от решенията ти зависят чувствата на близките ти хора, се мисли навреме. От съжаление после - файда никаква.

Винаги съм смятала, че изневярата е резултат на проблем във връзката, за който са отговорни и двете страни. Когато приятелят ми беше още с предишната си приятелка и й изневеряваше, смятах, че е защото връзката им е толкова нестабилна, имат проблеми, тя го е наранявала и тн. Затова, когато се събрахме и хората около мен ме питаха не ме ли е страх, че ще ме нарани по същия начин, казвах, че няма да го направи. Беше ме безумно страх, естествено, но си казах, че ще вложа в отношенията с това момче цялата си любов, цялата си нежност, цялата си енергия, ще го накарам да се почувства сигурен и обичан с мен, ще му вярвам...и той не би имал нито причина, нито сърце да ми изневери. Но го е направил. В отношенията ни имаше пречки и трудности, които не зависеха от мен, но аз обръщах света, за да ги преодолея. Ако той не е можел да поеме отговорност за такава връзка, е бил длъжен да бъде честен с мен. Но не е бил. После нещата потръгнаха...и той ме е лъгал и е имал тайни от мен в продължение на година и половина. А аз се раздадох до край. До такава степен, че когато най-накрая разбрах истината просто вече нямах сили да го обичам.

Затова вече не съм сигурна дали за изневярата са виновни двете страни. Не разбирам изневярата. Ума ми не може да го побере. Затова ми е и толкова трудно да я простя.