Когато още бях ученик можеше да се каже че всяка втора учителка ми беше откачена, макар че съм убеден че повечето още преподават, а не са в никой регистър на психодиспансер.

Преподавателя ми по география му казвахме Ицо Факта, защото постоянно повтаряше "Фактически". Веднъж го броихме и за един час (40 минути) го каза 66 пъти. Същия гледаше винаги като зъл питбул, нямаше чувство за хумор и не се усмихваше, за щастие не беше зъл и заядлив, просто винаги гледаше точно така .

Учителката ми по химия която си беше изчадие адово. Изкараше ли те на дъската те държеше понякога целия час. Дава ти две задачи и те забравя за 20 минути, през които предава урок. За най-приятно беше отношението и "Може ли толкова загубен човек, какви са тия глупости, с които ми цапаш дъската". Най-любимия и скеч беше когато влиза час след контролно: "И сега, понеже сте преписвали, проклетници такива, ще ви вкарам в осмия кръг на ада и на час ще ви изпитвам писмено поне по 10 души, докато не видя и една стотна от написаното в листите от баничките ви".

Имах даскал по български категория "Гей, ама си вярва че не е", който ходеше с прическа тип ранния Евгени Минчев, панталони тип ранния Мишо Шамара и гърбица тип ранния Квазимодо. Това обаче не го спираше да гледа похотливо на някои ученици, но така и не разбрахме на кои.

Най-забавна ни беше учителката по музика, която не можеше да помни имена, изпитваше като пускаше симфонии и после ни караше да разсъждаваш. За да изкараш 6 единственото, което ти трябваше беше да кажеш някакви простотии, първите които "ти хрумват" като слушаш това. Веднъж сравних Четирите Сезона с химна на България и ме оформи за срока.