Лятото на 2007 г. се запознах с едно момче,което отначало неможех да понасям,беше ми досаден,надут и изобщо не се харесвахме с него и никога не съм си мислила че може да бъда с него и да прекарам година и половина с този човек и да му се отдам във всяко едно отношение..но така и стана...бяхме неразделни,обичахме се много,бяхме едно цяло,допълвахме се във вичко...беше като приказка...но дойде един момент,в който нещата се промемниха коренно,започнахме да се караме,да се нараняваме и колкото и да ни беше трудно,решихме да сложим край на всичко това...2 дни след като се разделихме се появи едно невероятно момче,което ме накара да се усмихна и да продължа живота си без бившия(вече)..това момче се вльби в мен от момента,в който ме видя... той ме дръпна точно когато щях да падна в пропаст,от която нямаше да мога да изляза..той ми помогна да погледна живота в очите и да видя красотата му..заедно сме вече 4 мес.,през този период другото момче не ме потърси,само чувах от нАши общи приятели какво е говорил за мен,колко съжалявал,че ме е наранал и как иска да ме върне отново...но аз все се опитвах да не мисля за това и да не обръщам внимание..но приятелят ми си замина,той не е от моя град..и се виждаме само събота и неделя вече...един ден бившия ми ми звънна и пожела да се видим..и аз глупачката се съгласих..поговорихме си за нас...и тогава осъзнах че той е този,който ще търся винаги във всеки,че той е моето второ аз..започнахме да се виждаме всеки ден...това продължава вече един месец а приятелят ми естествено незнае за това...обичам го,благодарна съм му за всичко което ми даде,за това че ми подаде ръка в най-трудния момент..но немога така...аз обичам бившия си приятел и се нуждая от него,но пук немога да оставя приятеля си просто така сякаш нищо не е било...незнам какво да правя...много съм объркана..незнам дали си заслужава да се сабера пак със стария ми приятел,страх ме е да не ме нарани отново...но ми е адски трудно,постоянно мисля за него...моя ви дайте ми някакъв съвет,...просто незнам какво да правя ;( ;(