Книжна соната

[ScionOfStorm]

Книжна соната

Кръвта тече
По кориците, по книжата
„Сърце, кога ти кле?”;
И очерни със себе си листата
На бедния, беден книжар
Без трон, ала все пак цар.

„На самотата
Защото не можах сърце
Аз някому да даря.
И когато то навек замре
И склопя учи, умра
Ще загубя красотата.”

Библиотеката е любима
От прах и тъжна хартия
Отвътре е безспирна зима
И листоесенен цвят
Изгаря, не пести нея (я);
Изпепелява сърцедневен плат.

„Така и не обичах
А само към знание се стремях
Кръвта в кръвта отричах
От страх – към Бога нивга грях...
...нивга грях.”

С коса гарвановобяла
Чака го тихичко Смъртта
На устни усмивка носталгична
И за душа страдалческа, умряла
Отронва се сълзица безгранична
Че позна книжаря най-сетне красота.

[jghgh]

unique, as always