ми аз докат бях младо момче ( говоря за 7 клас ) , бях примерен ученик... и родителите ми бяха в възторг... но когато влезнах в гимназията , всичко се промени с главата надоло... пропаднах супер мн и почнах да бягам... нащте почнаха да отказват от мен, пък и не ги виня ... когато видя разочарованите им лица се депресирам страшно мн и просто се замислям защо по дяволите го правя... но по необясними за мен обстоятелства аз отново правя тези глупости...сега съм 11 клас и 1вия срок го завърших горе доло добре... но моите родители са от старата школа на пълните отличници и мотивирани деца и ми се дразнят защо не съм по-добар ученик... чувствам се пълния неудачник и загубеняк и тва щото някви хора , които далеч не са по - умни от мен,ме гледат отгоре...просто ми липсва мотивацията...