Дам, така е.
Чесно казано нямам никакви по-такива чувства към него, не е като всеки ден, всяка минута да мисля за него, да горя от страст, да ми е гадно, че не сме заедно, но просто това писмо, което написах, ми стана супер приятно от факта, че благодарение на един човек аз успях да направя нещо друго, което ще ми помогне в определена сфера - както стана и за домашната ми, нали.
От там ме навя на мисълта, че в момента ако не бях сама, кой знае какви други неща щях да бъда подтикната да правя, само и само защото си имам половинка, която да ме кара да се чувствам под-обре, да съм усмихната и всякакви подобни неща. Един вид щеше да ми е някакъв стимул да давам напред, да градя, да израствам (не, че без него е по-различно, но просто щеше да бъде част от съществуването ми..) ии така.
Абе, няма да му го давам и тва е. Писъмцето ще си го сложа в папката, озаглавена "Моята поезия" и ще си го препрочитам след време и такам, и ще си остане за мене си И без това с едното писмо няма да успея да променя нищо.. нито ще стана по-красива, нито по-умна, нито живота ми ще се промени в някаква коренна насока.

Цитирай Първоначално написано от jghgh
а вие говорите ли си, връзка поддържате ли?
караме го на познански начала.