Случвало ли ви се е да се чувствате отчаяни, самотни... Да правите всичко ей така, но да не виждате смисъл? Да се събуждате сутрин без желание за случващото се през деня? Да сте тотално празни? Да се усмихвате все по-рядко, а когато го правите, го правите без капчица чувство? Случвало ли ви се е да се нуждаете от мъничко подкрепа и разбиране, а такова да не получавате? Да искате да изкрещите всичко, което таите вътре в себе си, но да не виждате смисъл дори в това? Да се отдалечавате от околните, защото в един момент се чудите какво правите с тях... било приятели или познати. Случвало ли ви се е да си казвате:Утре ще е различно!Утре ще бъде много по-добре.... И когато дойде утре отново е същото и желанието ви да вярвате в новото да се изпари? Случавало ли ви се е да сте останали без почти никаква надежда и да се чудите къде са останали онези хубави дни, когато всичко е било коренно различно?Моля ви да споделите... Какво сте правили в такива периоди?