Отговор в тема
Здравейте,всекидневно се опитвам да помагам на съфоръмници с моите обективни мнение,но ето,че идва един момент в който аз се нуждая от съвет или поне това да видя връзката си и проблема в нея през нечий чужди очи.
Е,ще се опитам да бъда максимално кратка и точна за да не затормозявам съфорумниците си с дълги и отекчителни разкази.
Имам си сериозен приятел от година и половина,даже прекалено сериозен,сгодени сме и живеем заедно.
Той наистина направи големи даже прекалено големи жертви за мен,но понякога се замислям,дали това е достатачно!?Когато решихме,че ще живеем заедно проблема беше къде,защото аз съм от България,а той от Германия.Първоначално решихме да сме в Бг,защото аз още бях ученичка.Живяхме в Бг точно 2 месеца и просто не успяхме.
Точно в този период се чуствах виновна,че той е напуснал страната си заради мен,а живота му в Германия е един,а в Бг е съвсем друг.
После живяхме 4 месеца в Германия и накрая за сега сме се установили в Бг за 8 месеца,тай като се записах да уча за сега не мога да мърдам от България.
Приятелят ми е направил толкова много за мен,беше с мен в най-трудния момент от живота ми,когато загубих майка си,за което съм му безкрайно благодарна и благодарение на него съм още едно нормално здравомислещо момиче.
Накратко ви разказах положението на нашата връзка за да може да придобието максимална представа за нашата връзка и горе-долу какви хора сме,за да може да прецените ситуацията.
Почвам направо с корена на проблема.
Вчера имах рожден ден и през деня бях на изпит,посредата на изпита ми се обади да ми каже,че от 2 часа обикалял града и не знаел какво да ми купи за подарък.Е,как може?С мен е от почти 2 години и живеем заедно,а той да не знае от какво имам нужда?Странно нали.Както и да е,това го преживях не е кой знае какво.Казах му,че на следващия ден ще отидем до някой магазин и ще ми купи каквото си харесам.
Излезнахме верта да празнуваме на ресторант,аз моят приятел,неговият брат,една приятелка и един приятел.Пихме ядохме веселихме се и барманката на ресторанта беше една моя стара приятелка от ученическите годинини,следователно аз я поканих на нашата маса и после решихме да отидем на доскотека,но моите гости си тръгнаха и останахме само аз,моят приятел,брат му и барманката.
Вече бях усетила,че приятелят ми прекали с алкохола и бая се беше подкарал,беше изпил половин литър уиски.Отидохме в дискотеката и почнаха проблемите,както си и знаех,че ще стане.Още седнахме на масата и тай като бяхме на вип място трябваше да си поръчаме цяла бутилка алкохол и решихме да поръчаме водка,защото бутилка уиски щеше да ми струва 100 лева, а не можех да си позволя толкова много.Още когато приятелят ми чу,че поръчахме водка супер ми се развика,че той не пиел това,а искал уиски...А и забравих да спомена един голям проблем.Имам брат който е 26 години и с който моя приятел изобщо не се разбира,за което и брат ми има голяма доза вина,но какво мога да направя аз?Все пак той ми е брат,колкото и да е тъп и гаден и какъвто и ще да е,той е мой брат и аз съм длъжна да го обичам.Преди това с пр се бяхме заговорили за брат ми и той веднага се наостри като таралеж,че ако го видел в дискотеката щял да се сбие с него не можел да го понася и аз веднага защитих брат си или поне заех една такава неутрална позиция.След което приятелят ми се развика точно като някой селянин и ме напсува на майка,при положение,че майка ми е починала,естествено тогава ми кипна и си взех чантата и якето и побягнах на вън и си хванах такси към вкъщи.Оставих приятелят ми да плати бутилката водка,а всичките му пари бяха у мен
Прибрах се,легнах си и приятелят ми връхлетя у нас взе си чантата и парите,и каза "Никога повече няма да се върна в тази къща",на което аз изобщо не реагирах и той си тръгна заедно с брат си с КОЛАТА,при положение,че беше пил половин литар алкохол.
Последния път когато се напи и се скарахме,катастрофира с колата на баща ми и почти не умря,но явно не си е взел поука и отново тръгна безотговорно към волана.Вече е почти 15 часа и нито ми е званнал нито аз на него,и се чудя имали смисъл да продължавам да се боря за такъв човек?Всичките неща които е направил за мен през тези месеци означават много за мен,но мога ли цял живот да се усланям на тях,а той да сере на метеното?Какъв човек е този който твърди,че те обича,а едвали не те кара да избираш между него и между собствения си брат?Нима мога да зарежа кръвта си заради него?Защо трябва да го правя?Не можели просто да ги обичам и двамата?Един ден когато и баща ми си отиде,кой ми остава тогава?Както роднина може да те разбере чужд човек не може,в това съм убедена.До тук приключвам с темата си,защото стана много дълга и следователно много малко хора ще се нагърбят да я прочетът.
Темата ми не е конкретно "Да го зарежа ли?",а по-точно как вие другите вуждате това явление в въпросната връзка,защото вие сте неутрална страна и мисля,че ще дадете своето обективно мнение.
Благодаря на всички които ще прочетът темата и ще напишат своето мнение тук.
Ако има някакво значение,аз съм на 19 година,а той на 23.
Сама каза че брат ти е в голяма част отговорен за това, защо толкова го защитаваш? Остави го сам да го направи...
И, не знам защо, но явно 80% от тоя форум не смятат алкохола за фактор, но той е...
Greets
Chupacabraкърти мивки, фаянс, теракота и т.н.
И аз така бих направила .. Остави го .. като изтрезнее напълно ще разбере грешката си .. надявам се .. ако ли не .. Не мога да ти кажа - ЗАРЕЖИ ГО .. защото щом сте сгодени и живеете заедно няма да е толкова лесно .. но поговори с него ... За алкохола , за брат ти и въобще за всичко, което те притеснява...
Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее.
Среден пръст за ВАС , за да стане интереснооо ; )))
Първоначално написано от blood_dodo
У нас живеем,аз,брат ми и моя приятел.Апартамента е мой и на брат ми,а приятелят ми както се казва е "Зет заврян".
Да оставя приятелят ми да му се нахварли и да се бият?Това ли се очаква да направя?До колкото ги познавам и двамата и техните физически възможности,брат ми щеше да го спука от бой,след като се намеся да ги разтърва и аз щях да го отнеса(което не е проблем,свикнала съм),и след това брат ми да изгони приятелят ми от нас,след това баща ми да разбере и също да намрази приятелят ми,които между другото работи при татко...И какво става тогава?
Някой има ли бегла представа какво е това винаги да си между чука и наковалнята?Аз винаги съм там.
Бащата на моя приятел е алкохолик и естествено се претиснявам той да не е като него...И наистина приятелят ми когато е пил е много агресивен и аз винаги се опитвам да го възпирам от алкохола,но уви има моменти в които не успявам и стават такива неща,не искам цял жиеот да треперя над бутилките вкъщи.
Иначе мерси за мнението.
"Все пак той ми е брат,колкото и да е тъп и гаден и какъвто и ще да е,той е мой брат и аз съм длъжна да го обичам."
Това като го чета имам чувството,че не държиш особено на брат си.
Аз много добре знам какво е да си между чука и наковалнята,тъй кто майка ми и брат и (вуйчо ми) едва ли не се се мразят и т.н
Аз мисля,че трябва да седнете и да поговорите за всичко...
Целият ти живот е пред теб,трябва да се забавляваш и да бъдеш щастлива, а не да се занимаваш с кавги и глупости.. най-важна си ТИ!
When life gives you lemons, you paint that shit gold.
Много неприятна ситуация. :[
Ти говорила ли си с него за държанието му,когато пие?
Изключително неприятно е да си постоянно между чука и наковалнята,както ти се изрази. Но аз все си мисля,че приятелят ти,ако толкова те обича,цени и уважава ще приеме брат ти,защото приятелите можеш да си избереш,но не и роднините и родителите.
То не знам и какъв съвет може да ти се даде. Наистина потърси го и се изяснете,кажи му,че следващия път,който се държи така ще е за последно. Това за подаръка не е толкова дразнещо,колкото това,че те е напсувал на майка - наистина е гадно! :S Поговорете - така се решават проблемите,а не с инат ии чакане другия да дойде и да се извини пръв ;]
La dicha de la vida consiste en tener siempre algo que hacer,alguien a quien amar y alguna cosa que esperar!
С кое си свикнала,че не разбрах много добре?Приятелят ти те бие ли?
Това с алкохола е много сериозно.Ако не пиеше нямаше да е толкова трудно според мен да се оправят семейните истории,но алкохолът винаги оказва огромно влияние.
Аз също имам алкохолици в родата и знам какво прави с тях чашката,че да не кажа бутилката.
Според мен щом е почнал от толкова рано да пие толкова много и щом става толкова агресивен едва ли ще се промени.
Моят съвет е да не го търсиш ти,защото нямаш никаква вина,а да изчакаш и да видиш какво ще направи той.Ако ти се обади и извини,седнете даси поговорите мноого дълго и се разберете.Ако наистина те обича много ще си промени отношението и държанието и ще съумеете да си оправите връзката.
Понякога поставяш стени около себе си
не за да отблъснеш хората,
а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие.
Останах с впечатление, че приятеля ти те бие и ако е така няма място за съмнение дали да го оставиш! Дали ще можеш цял живот да възпираш приятеля ти да не пие, да го пазиш, за да не налети на брат ти и т.н.?! Вярно, че си между чука и наковалнята, но моят съвет е да помислиш за себе си, дали искаш такъв живот и за напред?!
“Усмихни се.
Има хора,които никога не се разделят!"
Тък като търсиш обективна гледна точка на ситуацията ще ти дам моята и тя е следната :
- Това за подаръка --> директно ти го казвам, глупост е! Не се хващай за това. И ние с моя приятел сме се изчерпили откъм подаръци, поради простата причина че си имаме всичко! И в един момент наистина се чудиш какво да вземеш на другия. Това е нормално, някои хора и за пъви подарък не знаят какво да купят!
- Приятелят ти е препил, случва се. Сигурна съм че не го е мислил това за майка ти и алкохола наистина понякога влияе зле. Твоя задача е да му кажеш , че не ти е приятно да пие толкова много и да изпада в неконтролируеми ситуации. Според мен сега не ти звъни от срам или инат.
-Има ли сте сериозно минало, той е бил безупречно до теб. Преживяли сте много. Това е много повече отколкото едно напиване. Разбира се ако напиването се случва всеки ден не е нормално. Но сега е имало повод и както всеки нормален човек и той се е напил. На всеки се случва.
Моят съвет е : Гледай по-ведро на нещата, не обръщай внимание само на отрицателната страна на нещата. Мисли си какво сте преживяли заедно и колко много те е подкрепял. Преодолейте трудностите заедно и не им обръщайте толкова много внимание.
Сега горе главата и му се обади !
Държа на брат си,но той има толкова много недостатъци за това написах по-горното.Примерно той е 26 и никога не е работил.Всяка петък вечер излиза на дискоте напива се като свиня,взема наркотици и в събота сутринта идват една сурия хора у нас да пият и след всичко това пепеляшка ходи да разтребва помийте на градските тъпаци.
А момента в който казваш,че важната съм аз ми е много чуждо,не искам да се правя на Майка Тереза,но винаги искам да успокоявам създалото се напрежение между моите мъже(Брат ми,приятелят ми и баща ми)
Най-големият проблем е алкохола,когато приятелят ми не пие няма нищо общо с това което съм описала в темата си,но как да го спра да пие?Все пак има празници като моя рожден ден или неговия или нова година,в които няма как да му забраня да пие и тогава идват проблемие.През цялата ни връзка не е имало път ама нито един път да излезнем на дискотека и да стоим там като нормална двойка и да се забавляваме,винаги се скарваме било то заради брат ми или заради нещо друго.Мерси за мнението.
Може ли да те попитам колко често се напива и на какви поводи?
Не ме бие приятелят ми,ако го правеше нямаше да имам приятел.С кое си свикнала,че не разбрах много добре?Приятелят ти те бие ли?
Това с алкохола е много сериозно.Ако не пиеше нямаше да е толкова трудно според мен да се оправят семейните истории,но алкохолът винаги оказва огромно влияние.
Аз също имам алкохолици в родата и знам какво прави с тях чашката,че да не кажа бутилката.
Според мен щом е почнал от толкова рано да пие толкова много и щом става толкова агресивен едва ли ще се промени.
Моят съвет е да не го търсиш ти,защото нямаш никаква вина,а да изчакаш и да видиш какво ще направи той.Ако ти се обади и извини,седнете даси поговорите мноого дълго и се разберете.Ако наистина те обича много ще си промени отношението и държанието и ще съумеете да си оправите връзката.
С брат ми имаме голяма разлика в годините и мисля,че от там идват нашите проблеми,когато бяхме по-малко ме спукваше от бой,повечето пъти без причина,но вече съм го превъзмогнала това и както се казва простила съм му.
А колкото до приятелят ми нямам и намерение да го потърся,той рано или късно ще осъзнае грешката си и ще дойде да се извини,но дали това няма да се повтори примерно на нова година,това ме претиснява.
Мерси много за мнението.
Брат ми ме биеше до скоро,приятелят ми никога не ме е удрял.Останах с впечатление, че приятеля ти те бие и ако е така няма място за съмнение дали да го оставиш! Дали ще можеш цял живот да възпираш приятеля ти да не пие, да го пазиш, за да не налети на брат ти и т.н.?! Вярно, че си между чука и наковалнята, но моят съвет е да помислиш за себе си, дали искаш такъв живот и за напред?!
Не искам такъв живот определено,но когато сложа нещата на кантара мисля,че е направил много повече хубави неща за мен отлкото лоши.
Мерси за мнението.
Тък като търсиш обективна гледна точка на ситуацията ще ти дам моята и тя е следната :
- Това за подаръка --> директно ти го казвам, глупост е! Не се хващай за това. И ние с моя приятел сме се изчерпили откъм подаръци, поради простата причина че си имаме всичко! И в един момент наистина се чудиш какво да вземеш на другия. Това е нормално, някои хора и за пъви подарък не знаят какво да купят!
- Приятелят ти е препил, случва се. Сигурна съм че не го е мислил това за майка ти и алкохола наистина понякога влияе зле. Твоя задача е да му кажеш , че не ти е приятно да пие толкова много и да изпада в неконтролируеми ситуации. Според мен сега не ти звъни от срам или инат.
-Има ли сте сериозно минало, той е бил безупречно до теб. Преживяли сте много. Това е много повече отколкото едно напиване. Разбира се ако напиването се случва всеки ден не е нормално. Но сега е имало повод и както всеки нормален човек и той се е напил. На всеки се случва.
Моят съвет е : Гледай по-ведро на нещата, не обръщай внимание само на отрицателната страна на нещата. Мисли си какво сте преживяли заедно и колко много те е подкрепял. Преодолейте трудностите заедно и не им обръщайте толкова много внимание.
Сега горе главата и му се обади !
Много си права и в по-горното си мнение казах,че когато сложа нещата на кантар е направил много повече хубави неща за мен отколкото лоши.Но се страхувам,че това с пиенето ще зачестее преди да се усетя и се чудя той как не се усеща до къде да пие и не му ли се струва,че не постъпва правилно спрямо мен,знам,че този въпрос трябва да го задам на него,а не на теб
Ми така жестоко се напи за последно през януари на един карнавал в Германия.
Сега не искам съфорумниците да останат с грешни впечатление едва ли не,че се лигавя по повод неговот пиене,но наистина ми е неприятно когато пие.
Но примерно през седмицата почти никъде не ходим,стоим си у нас и гледаме филми,но той всяка вечер купува бира да пием докъто гледаме филм,което не мога да го разбера,каква е тая нужда все да се пие,аз мисля,че човек и без алкохол може да се забавлява.
Иначе мерси за мненията ти,сега като ги прочетох ми се стува,че се впрягам за глупости,но все пак не знам какво да мисля.Както се казва "Объркана съм".
Иначе аз няма да му се обадя сега,при положение,че ми развали рожденният ден и,че ме напсува на майка,което много ме заболя,мисля да изчакам той да се обади и определено да се извини.
Януари е отдавна. И аз мразя като се напие приятелят ми както и той мрази като аз го направя. За щастие се случва рядко
Мисълта ми е, че трябва да се успокоиш, защото имаш очевидно един много загрижен приятел, който като всеки един нормален човек прави глупости от време на време и то под влиянието на алкохола. Обедена съм, че като те е напсувал е било под влиянието на алкохола също.
Шом не искам да му звъниш недей, но не се впрягай защото наистина не виждам толкова сериозна причина. Вече като се пооправите му сподели колко ти е неприятно да пие и ако може да се контролира малко. А относно бирите то и моя си пийва биричка ама то си му е за разпускане и нали не се напива от нея - няма проблем
Пожелавам ти да си оправите много бързо отношенията.
А във връзка с брат ти - той не те заслувава като сестра! Не заслужава и да го защитаваш. Някой, който те малтретира не заслужава твоето внимание КАКЪВТО и да е той! Дори да беше баща ти!
Съгласна съм с всичко казано за приятелят ми,но нека да обсъдим малко брат ми и техните взаймоотношения.Януари е отдавна. И аз мразя като се напие приятелят ми както и той мрази като аз го направя. За щастие се случва рядко
Мисълта ми е, че трябва да се успокоиш, защото имаш очевидно един много загрижен приятел, който като всеки един нормален човек прави глупости от време на време и то под влиянието на алкохола. Обедена съм, че като те е напсувал е било под влиянието на алкохола също.
Шом не искам да му звъниш недей, но не се впрягай защото наистина не виждам толкова сериозна причина. Вече като се пооправите му сподели колко ти е неприятно да пие и ако може да се контролира малко. А относно бирите то и моя си пийва биричка ама то си му е за разпускане и нали не се напива от нея - няма проблем
Пожелавам ти да си оправите много бързо отношенията.
А във връзка с брат ти - той не те заслувава като сестра! Не заслужава и да го защитаваш. Някой, който те малтретира не заслужава твоето внимание КАКЪВТО и да е той! Дори да беше баща ти!
Брат ми наистина цял живот се е държал с мен като с боклук,животно и всякви там гадни работи,но от както се случи това с майка той се промени и от тогава кажи речи почти не ме е бил.
Но приятелят ми го мрази и едва ли не ми забранява да говоря с него,според мен тук не е прав.Той някакси си мисли,че ме защитава от него,но аз възприемам нещата по дриг начин.
Човек който ме обича би ли ме накарал да избирам между него и между собствения ми брат?Ей тва тука ме смъщава,не мисля,че е нормално.
Приятелят ти сигурно го прави за да те защити, особено ако знае, че брат ти те е засягал. Ако моят приятел знае, че някой мй близък или роднина ме е удрял направо би го направил на 5 стотинки!
НО това е мъжко разсъждение.
По принцип няма право да ти казва с кого да се виждаш и какви отношения да поддържаш с него. Тук си много права.
От една страна, както вече споменах приятелят ти иска да те пази, но от друга той ти е брат и е разбираемо, че ти не искаш да го предадеш. Не знам каква дрога взима брат ти, но това сигурно много му влияе на поведението!
Ти си в една много деликатна ситуация и си прекалено млада, за да носиш всичко това на гърба си, осъзнаваш ли това?
Не знам на колко си точно - на около 20 горе-долу, предполагам, но ти вече си захубила майка ти, в същото време на половина и брат ти! И освен всичко това ти трябва да се съобразяваш и с трети човек(приятеля ти).
В този ред на мисли се чудя дали не е редно да се посъветваш с някой? Не знам какви отношения имаш с баща ти?(не разбрах) или дори бих ти препоръчала да се срещнеш със специалист. Аз също съм изминала подобен път и в един момент от живота ми аз посетих психотерапевт(в който не вярвах в началото!) но ме накара да осъзная много неща и наистина ми помогна.
Тези проблеми на са хич леки, ти си преминала през наистина доста травми. Прекалено много е за твоята възраст. Прекалено много изживях и аз за моите години. Но идва момент, в който трябва да се обърнеш и към друг. Пак казвам, колкото и да искаш не може всичко да е на твой гръб.
Отношенията с баща ми са прекрасни,аз,той и приятелят ми работим заедно на едно и също място.Смея да кажа,че приятелят ми и баща ми също се разбират,но баща ми е малко особен,все пак е на 49.
Аз вчера навърших 19 години и знам,че всичко това което изживявам е прекалено много за моите години,но няма кой друг да го прави.
Има още много неща от моя житейски път които ме натоварват,но ако тръгнма да ги обеснявам тук...2 дена няма да ми стигнат да пиша,а и не мисля,че някой тук може да ми помогне,специално за онази част от живота ми с която съм се нагърбила след смъртта на майка си,единственият начин да ми се помогне е някой да заеме моето място,което е невъзможно.Това се отнася и за специалиста които ме съветваш да посетя и той едва ли би ми помогнал.
Но другата причина поради която не отивам при психолог или психиатър или психоаналитик и др.е защото в моя град няма такива,а както се предполага нямам много време да ходя при такъв извън града.
По принцип и аз мислих същото за психолозите(да ги наречем психолози като цяло), но осъзнах че тяхната работа не е да се поставят на мястото ни, а да ни накарат да осъзнаем много неща, които не подозираме и всъщност това ни прави наистина по силни). Но както и да е, щом нямаш възможност разбирам.
Аз се чудя дали ти си поговорила с баща ти във връзка с проблемите между теб и брат ти? Мисля, че е негов дълг да се погрижи за благосъстоянието на брат ти.
Какво друго да кажа..знам ли..комуникация, разговори. Не задържай всичко това в себе си, горе главата и не се притеснявай да разчиташ на близките ти! Те са важна роля в живота ти в момента.
След смъртта на мама татко много се промени,така да се каже нищо не го интересува.Говорила съм с него,че с брат ми не се разбирам и искам да живеем отделно,защото ние сега живеем в два апартамента,но те са свързани и аз искам да ги разделим,но татко каза,че сега няма финансова възможност за преграждане и ремонти и,че не му се занимава.Когато му каза,че с брат ми сме се скарали,той само казва,че ще поговори с него,което никога няма ефект ама...
Мисля,да спрем дотук,защото много се задълбочихме и след малко и майчиното мляко ще си изпея,а и мисля да дадем вузможност на някой друг да изкаже мнението си макар,че аз вече осъзнавам какво,как и защо се е случило и ако приятелят ми доиде да се извини ще се разберем и така.Благодаря ти много за помоща.
Понеже част от мнението ми вече Хоти го изрази, аз ще те попитам друго. Със сигурност не е лесно да си под един покрив с 2ма, които не се понасят, на всичкото отгоре мъже, които по природа са си по-агресивни. Най-вече когато единия ти е брат, а другия - годеник. В този ред на мисли, ти казваш, че живееш само с брат си и приятеля ти. Не можете ли да отидете на квартира, а ако нямате възможност - да се изнесете при баща ти?
"... И знай, че само глупакът повтаря старите грешки, надявайки се на нов резултат!"
~
When I see you, you make me lose all control
Like a fire, burning deep in my soul!
Не един път си мислих да напиша някоя глупост тук , но ... след последното диалогче мога само да кажа , че ти се възхищавам за това, че все още имаш сили да вървиш напред ...
I am not an artist I am a fucking work of art!
Ние също искаме да се изнесем на квартира и когато го заявих на баща си той каза,че няма да стане да има 100 квадрата апартамен и той да стой празен,а ние да плащаме за квартира.Тук ще кажете,че вече съм голяма да се съобразявам с баща си и че живота си е мой,но далеч не е така.Отново всичко се свежда до загубата на майка ми,от тогава на сам моите отношения с баща ми са много деликатни и не мога да си позволя да се противопоставям на волята му.
Сигорно ви се вижда сложно,но е много по-сложно от това което си мислите.
Ох и аз като се замисля,колко ми е сложен живота...Чак на моменти не мога да повярвам се съм част от тази лудница.
А колкото до това да се преместим при баща ми е невъзможно,защото той си отиде да живее на село,а аз там няма да се зачукам.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
