Здравейте,всекидневно се опитвам да помагам на съфоръмници с моите обективни мнение,но ето,че идва един момент в който аз се нуждая от съвет или поне това да видя връзката си и проблема в нея през нечий чужди очи.
Е,ще се опитам да бъда максимално кратка и точна за да не затормозявам съфорумниците си с дълги и отекчителни разкази.
Имам си сериозен приятел от година и половина,даже прекалено сериозен,сгодени сме и живеем заедно.
Той наистина направи големи даже прекалено големи жертви за мен,но понякога се замислям,дали това е достатачно!?Когато решихме,че ще живеем заедно проблема беше къде,защото аз съм от България,а той от Германия.Първоначално решихме да сме в Бг,защото аз още бях ученичка.Живяхме в Бг точно 2 месеца и просто не успяхме.
Точно в този период се чуствах виновна,че той е напуснал страната си заради мен,а живота му в Германия е един,а в Бг е съвсем друг.
После живяхме 4 месеца в Германия и накрая за сега сме се установили в Бг за 8 месеца,тай като се записах да уча за сега не мога да мърдам от България.
Приятелят ми е направил толкова много за мен,беше с мен в най-трудния момент от живота ми,когато загубих майка си,за което съм му безкрайно благодарна и благодарение на него съм още едно нормално здравомислещо момиче.
Накратко ви разказах положението на нашата връзка за да може да придобието максимална представа за нашата връзка и горе-долу какви хора сме,за да може да прецените ситуацията.
Почвам направо с корена на проблема.
Вчера имах рожден ден и през деня бях на изпит,посредата на изпита ми се обади да ми каже,че от 2 часа обикалял града и не знаел какво да ми купи за подарък.Е,как може?С мен е от почти 2 години и живеем заедно,а той да не знае от какво имам нужда?Странно нали.Както и да е,това го преживях не е кой знае какво.Казах му,че на следващия ден ще отидем до някой магазин и ще ми купи каквото си харесам.
Излезнахме верта да празнуваме на ресторант,аз моят приятел,неговият брат,една приятелка и един приятел.Пихме ядохме веселихме се и барманката на ресторанта беше една моя стара приятелка от ученическите годинини,следователно аз я поканих на нашата маса и после решихме да отидем на доскотека,но моите гости си тръгнаха и останахме само аз,моят приятел,брат му и барманката.
Вече бях усетила,че приятелят ми прекали с алкохола и бая се беше подкарал,беше изпил половин литър уиски.Отидохме в дискотеката и почнаха проблемите,както си и знаех,че ще стане.Още седнахме на масата и тай като бяхме на вип място трябваше да си поръчаме цяла бутилка алкохол и решихме да поръчаме водка,защото бутилка уиски щеше да ми струва 100 лева, а не можех да си позволя толкова много.Още когато приятелят ми чу,че поръчахме водка супер ми се развика,че той не пиел това,а искал уиски...А и забравих да спомена един голям проблем.Имам брат който е 26 години и с който моя приятел изобщо не се разбира,за което и брат ми има голяма доза вина,но какво мога да направя аз?Все пак той ми е брат,колкото и да е тъп и гаден и какъвто и ще да е,той е мой брат и аз съм длъжна да го обичам.Преди това с пр се бяхме заговорили за брат ми и той веднага се наостри като таралеж,че ако го видел в дискотеката щял да се сбие с него не можел да го понася и аз веднага защитих брат си или поне заех една такава неутрална позиция.След което приятелят ми се развика точно като някой селянин и ме напсува на майка,при положение,че майка ми е починала,естествено тогава ми кипна и си взех чантата и якето и побягнах на вън и си хванах такси към вкъщи.Оставих приятелят ми да плати бутилката водка,а всичките му пари бяха у мен
Прибрах се,легнах си и приятелят ми връхлетя у нас взе си чантата и парите,и каза "Никога повече няма да се върна в тази къща",на което аз изобщо не реагирах и той си тръгна заедно с брат си с КОЛАТА,при положение,че беше пил половин литар алкохол.
Последния път когато се напи и се скарахме,катастрофира с колата на баща ми и почти не умря,но явно не си е взел поука и отново тръгна безотговорно към волана.Вече е почти 15 часа и нито ми е званнал нито аз на него,и се чудя имали смисъл да продължавам да се боря за такъв човек?Всичките неща които е направил за мен през тези месеци означават много за мен,но мога ли цял живот да се усланям на тях,а той да сере на метеното?Какъв човек е този който твърди,че те обича,а едвали не те кара да избираш между него и между собствения си брат?Нима мога да зарежа кръвта си заради него?Защо трябва да го правя?Не можели просто да ги обичам и двамата?Един ден когато и баща ми си отиде,кой ми остава тогава?Както роднина може да те разбере чужд човек не може,в това съм убедена.До тук приключвам с темата си,защото стана много дълга и следователно много малко хора ще се нагърбят да я прочетът.
Темата ми не е конкретно "Да го зарежа ли?",а по-точно как вие другите вуждате това явление в въпросната връзка,защото вие сте неутрална страна и мисля,че ще дадете своето обективно мнение.
Благодаря на всички които ще прочетът темата и ще напишат своето мнение тук.
Ако има някакво значение,аз съм на 19 година,а той на 23.