Цитирай Първоначално написано от hottie
По принцип и аз мислих същото за психолозите(да ги наречем психолози като цяло), но осъзнах че тяхната работа не е да се поставят на мястото ни, а да ни накарат да осъзнаем много неща, които не подозираме и всъщност това ни прави наистина по силни). Но както и да е, щом нямаш възможност разбирам.
Аз се чудя дали ти си поговорила с баща ти във връзка с проблемите между теб и брат ти? Мисля, че е негов дълг да се погрижи за благосъстоянието на брат ти.

Какво друго да кажа..знам ли..комуникация, разговори. Не задържай всичко това в себе си, горе главата и не се притеснявай да разчиташ на близките ти! Те са важна роля в живота ти в момента.
След смъртта на мама татко много се промени,така да се каже нищо не го интересува.Говорила съм с него,че с брат ми не се разбирам и искам да живеем отделно,защото ние сега живеем в два апартамента,но те са свързани и аз искам да ги разделим,но татко каза,че сега няма финансова възможност за преграждане и ремонти и,че не му се занимава.Когато му каза,че с брат ми сме се скарали,той само казва,че ще поговори с него,което никога няма ефект ама...
Мисля,да спрем дотук,защото много се задълбочихме и след малко и майчиното мляко ще си изпея,а и мисля да дадем вузможност на някой друг да изкаже мнението си макар,че аз вече осъзнавам какво,как и защо се е случило и ако приятелят ми доиде да се извини ще се разберем и така.Благодаря ти много за помоща.