“…и ще умрат.”

[ScionOfStorm]

“…и ще умрат.”

От живеца в кости бели
От мляко в майчина кърма
Клеймото огнено поели
Живеем шумно в тишина.

Ноктеста ръка засмяна
Раздира плът от векове
Отваря тя безкрайна рана
Що „живот” ще се зове.

Под стъбло дървесно, бледо
Рана става плячката желана
А в смъртта си всяко дивно зло
Става нива рохко разорана.

От нишките в нашата душа
От под нашите крака пръстта
Вклиняваме се в шумен кехлибар
Коренът природен, извор крайно стар.

Небето ще се сгромоляса
Ще ослепеят хорските очи
Всред бурята, подир бяса
Дървото каменно все ще си мълчи.

[Seducti0n]

Браво!
Много си талантлив и оригинален.(=

[arfraidofmyself]

Mnogo e dobro, produljavai da pishesh, est tr da go spodelqsh i s nas.. mnogo mi haresva

[cherinka]

“…и ще умрат.”

Ще ослепеят хорските очи
Всред бурята, подир бяса
Дървото каменно все ще си мълчи.

ей тука ме накара да се замисля.. но за какво точно не мога а го опиша.. нито да го обесня... просто една размисъл...

[Purritania]

Браво пич! Имаш талант.

[MartyParty]

Супер!Намеждаш ме на много тъжни мисли,но не го приемай като обида-по скоро е комплимент. Нямаш представа колко много ти завиждам.Да можеха и моите рисунки да казват и на половина толкова,колкото строфите на твоите стихотворения...
ПП:За някого ли ги пишеш или просто когато ти дойде настроение?Нещо ми подсказва,че си имаш муза,така ли е?

[ScionOfStorm]

черинке, това е хубаво бря!

Марти, за никого не ги пиша, когато имам вдъхновение и да искам не мога да ги изпиша, защото ме затормозява че не съм си изразил идеята :р Музите ми могат да бъдат много...но в повечето случаи са музиката и нещо, над което съм мислил или което съм преживял :р

[Pliok0019]

Много е красиво.