чесно казано бих дала част от тях на майка ми... на тати бих му помогнала с банките.. и друга голяма част от тях бих му ги дала, понеже той е по-разсъдлив човек от мен и би направил нещо стойностно с тях, а друга част от тях щях да изхарча за себе си и за приятелите.. я да г почерпим, или пък да ги почерпим както и себе си с някакви екскурзийки тук в България.
Оо, и да не забравяме 'съвременната' ми баба.. и на нея бих дала част от парите, щото от половин година ми мрънка, че тостера им на село се е развалил, а пък аз като ходя на село и все искам препечени филийки с маргарин, деба..
И ако наистина на този етап, в момента имам 70 хиляди лева, от тия пари щях да дам няква част на приятелката ми, която ще е абитуриентка тази учебна година, тъй като и тя барабар с родителите й за доста позакъсали финансово.
Също и с тая част от парите щях да обзаведа част от жилището, в коео живеем с тати.
И без тва от една година го мрънкам, че искам готварска печка (щото мама като ни напусна ни взе всичко) дори и кафеварката.. а днес си правих палачинки, и да са еба в тъпата гъзка, не се усетих, че ми трябва миксер и чак като забърках сместа се усетих, че ще се наложи ръчно да я бъркам ахахахаххахаха

И чесно казано пари за благотворителност и някакви такива.. не бих дала.
За мен благотворителността не се изразява в това да помогна на някой непознат.. в живота ми винаги ще бъдат важни и на първо място близките ми.
Всички сираци и прочие бих ги зарадвала с внимание, отношение, усмивки.. но не и с нещо материално дори и егоистично да звучи едва ли някой от близките ми има по-малка нужда от пари, примерно. хаха

ех, как ме размечтахте деееееееееееба