- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Любовно писмо.
Здравейте на всички.
За да пусна тази тема, аз бях провокирана от госпожата ми по БЕЛ, която ни възложи за домашна да напишем любовно писмо.
Тъй, като съм малко назад в класовете и в момента съм 10ти клас и сме върху романа "Дон Кихот" на Сервантес и в него Дон Кихот е написал писмо до своята любима Дулсинея.. писмо, което няма нищо общо със сегашните ни представи за писмо, пратено по пощата до някой наш любим човек (не говоря за роднина, близък, приятел, познат, а за човек, скъп ни на сърцето, към когото изпитваме малка част от онези чувства, които се првъплатяват в думичката любов).
И тъй като аз вече съм написала своето писмо, но се колебая дали освен да го дам на госпожата ми по литература да го дам и на 'избранникът ми' с когото сме имали 'минало', реших да ви попитам и вас, тук присъстващите във форума, дали някога сте писали писмо до ваш любим човек? Не говоря за смс-и, валентинки и тем подобни глупости, а за нещо стойностно, което сте написали и сте дали на вашия човек (или в много редки случаи просто сте го написали, но не сте имали смелостта д аму го връчите(или пратите) ?
И, моля ви, не си мислете, че искам да 'препиша' от някого нещо като допълнение за своето писмо, просто в днешния свят на компютри, смс-и и валентинкови картички, наистина започвам да си мисля, че вече ръкописните писма са отживелица и малко хора правят такива жестове.
В цялата си история на съжествуването ми това е третото ми писмо, написано до такъв човек. (Това третото писмо явно е малко и като по задължение, щото нали в училище ме накараха да го напиша, но другите бяха просто защото исках да направя нещо подобно и такова).
Май май много се обеснявам, та, да се върнем към темата?
Някой нещо подобно правел ли е, и би ли го пуснал в тази тема да прочетем малко любовни излияния и въобще като цяло какво мислите за този вид писма?
(бих ви постнала моето, но някак си колебанието дали да го дам и на Него да го прочете и мисълта, че ако разбере, че не е единствения, който го е получил и прочел, може да не му се понрави.
Благодаря, че имахте нерви да прочетете всичко това.
Ако мислиш, че си заслужава, че момчето, на което искаш да го дадеш има чувства към теб и то не някакви повърхностни, а истински чувства, дай му го, наистина ще се зарадва...аз съм писала вече две таквиа писма, на един и същи човек, 1-то го хареса, за 2-то не знам и едва ли ще разбера...Мисля, че ръкописното писмо е нещо много красиво, истинско, чувствено иемоционално
![]()
Може да е отживелица и нз си кфо ама аз написах любовно писмо за рождения ден на приятеля ми.. Писах го на ръка то излезе май 3 страници А4 формат .. ноо той супер много се зарадваа и сега седи на шкафчето до леглото му .. май често си го чете![]()
![]()
![]()
Така,че мисля,че акоо смяташ че момчето ти наистина си го заслужава .. не миждам нищо лошо в това да му направиш този жест![]()
Първоначално написано от blq_blq
Първоначално написано от smile98
Какво "минало" сте имали?
Ако сте бивши по-добре не се връщай назад. Мисля че пак ще тече, ако се съберете отново, а едно писмо си е предпоставка. Все пак щом не сте успяли да удържите и сте се разделили. Няма смисъл да се връща една връзка с проблеми.
Но не знам. Говоря така, както си го представям. Как стоят нещата?
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Аа, нене, споко, права си, обаче от друга гледна точка.Първоначално написано от jghgh
Това момченце е онова, което замина да работи в София, ако се сещаш бях пуснала такава тема преди няколко седмици и там едно твое мнение много ме беше трогнало.
Иначе това, което написахте "Ако мислиш, че си заслужава да му го дадеш - дай му го" - над това доста се позамислих.![]()
Спомням си. Дето и двамата нямахте вина.
Ами.. какво да ти отговоря. Странно е.![]()
Вече сте скъсали, а ти още имаш чувства към него (може би и той.. а вие говорите ли си, връзка поддържате ли?)
Може би все пак не трябва да му го даваш, ако сте сложили ясно края. Само повече ще боли.
И аз пиша много неща на хартия, и не само, имам кво да кажа на бившия, но най-важното той го знае, казвала съм му го и няма нужда от потретване с подробности.
Гледай напред.
Много е изгарящо обаче. Представям си.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Дам, така е.
Чесно казано нямам никакви по-такива чувства към него, не е като всеки ден, всяка минута да мисля за него, да горя от страст, да ми е гадно, че не сме заедно, но просто това писмо, което написах, ми стана супер приятно от факта, че благодарение на един човек аз успях да направя нещо друго, което ще ми помогне в определена сфера - както стана и за домашната ми, нали.
От там ме навя на мисълта, че в момента ако не бях сама, кой знае какви други неща щях да бъда подтикната да правя, само и само защото си имам половинка, която да ме кара да се чувствам под-обре, да съм усмихната и всякакви подобни неща. Един вид щеше да ми е някакъв стимул да давам напред, да градя, да израствам (не, че без него е по-различно, но просто щеше да бъде част от съществуването ми..) ии така.
Абе, няма да му го давам и тва е. Писъмцето ще си го сложа в папката, озаглавена "Моята поезия" и ще си го препрочитам след време и такам, и ще си остане за мене сиИ без това с едното писмо няма да успея да променя нищо.. нито ще стана по-красива, нито по-умна, нито живота ми ще се промени в някаква коренна насока.
![]()
караме го на познански начала.Първоначално написано от jghgh
![]()
лол тва с любовните писма не съм го правила не че смятам че е тъпо просто нэ тийновете по голямата част смятат че тва примерно е старомодни и т.н аз не съм писала на никого просто защото съм нямала смелост не съм знаела реакцията но ако си заслужава успех
Не съм писала не защото е старомодно, а защото все ме е било страх.не съм и получавала и едва ли ще получа,но все пак ако се случи ще ми бъде много приятно особено ако е от точния човек.
Писала съм до един от бившите ми, но не му го дадох.
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
Зависи от момчето ..и от чувстата ти към него ..аз на моя приятел бих му дала (например снощи бяхме на кафе ..и той ми даде едно листче ..бяха написани толкова истински и мили неща ..стана ми адски мъчно ..потекоха ми сълзички ..но от РАДОСТ ..) така, че момчето на което ще го дадеш ..може да го направиш най- щастливия или да не му обърне никакво внимание
http://www.youtube.com/user/Michelle...15/rOCzQ3pKGvk
Шофирай разумно- стигни жив!!!
Според мен това с писмото е много хубаво, но ми се струва, че в този случай няма смисъл да му го даваш. Щом сте само на "познански начала"..не знам. Ако смяташ, че ще го оцени му го дай. Но ако милищ, че ще го прочете и захвърли няма смисъл.![]()
И аз съм на мнението ,че трябва да прецениш дали той е човека, който ще го оцени ...И аз съм писала такива писма .. е не точно писма , по -точно съм си изливала душата .. лаптопа ми е като кошче за душевни отпадъци .. но тези неща никога не са стигали до човека, за когото са предназначени , защото аз си знам че няма да му направят особенно впечатление.. Пък и нищо няма да променя с това...
Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее.
Среден пръст за ВАС , за да стане интереснооо ; )))
Писала съм 2 такива писмаЕдното беше до един приятел от друг град и се радвам, че го направих, защото още си го пази и това му напомня за мен. А второто беше за едно гадже, уж и на него му хареса...
Ако му го дадеш може да си помисли, че искаш да се съберете, а до колкото разбрах ти не искаш това ? Може пък да му кажеш истината - че ти е било като домашно, но докато си го писала си мислела само за него и затова си решила да му го дадеш .. не знам
Натанаил Хаутърн някога е написал: ”Нито един човек за каквото и да е продължително време,не може да е с едно лице за себе си друго пред околните без накрая да се обърка кой образ е истинския.”
Естествено е, че всяко начало си има и край. Но краят идва по различно време. Всички сме виждали влюбени двойки, държащи се за ръка, а с другата ръка държат бастуни.
Аз не бих му го давала...
Не искам този момент някога да свърши,
където всичко е нищо без теб ( hh ) ..
Аз съм писала. Не го дадох.. причината беше, че нещата между нас не бяха толкова сериозни, че да се разкривам до такава степен пред някого.
Иначе съм писала на приятели, но е много по- различно. Ако мислиш, че ще му хареса го прати. Няма нищо лошо в това.