Даже не знам защо пиша това но можеби ще ми дадете някакъв съвет или поне ще ми олекне малко..

Аз съм момче от Варна на 18 съм, проблема ми е че от 2 години съм сам,и вината си е абсолютно моя колкото и смешно да звучи много обичах последната си приятелка но тя ме нарани много и от тогава съм просто затворен към женската част от обществото макар че имам много приятелки. Не мисля че изглеждам зле дори напротив и доста ме заглеждат, но когато се стигне до "свалянето" което ми звучи много смешно просто не ставам,ядосвам се на себе си защото много искам да имам някои до мен, човек с който мога да си говоря за всичко, да си я гушкам,обичам и на която мога да разчитам колкото и тя на мен защото съм човек който наистина е готов на много за хората които обича..Писнало ми е да нося маска заради затвореното общество във което живеем но ако я сваля ще съм същество за което доста момичета мечтаят да имат до себе си и в същото време палячо зашото мъжете които имат чувства не са толкова мъжествени според комерсялнаия фалшив свят.Сега изглеждам като голям мъжкар висок съм 1,90 и тренирам доста ,но никой не познава това в мен дори родителите ми или който и да е...ай стига толкова.