^Оставам с впечатление, че ти милееш за гимназиалните години.
В това няма нищо лошо, разбира се, но за някои те не са от най-прекрасните, за някои животът започва след това. И да твърдиш, че децата от класа са хората, които най-добре те познават/познаваш е смешно, също толкова, като да вярваш, че ще си бъдете най-близки (и) след завършването.

Колко познанства имам от над 5 години? Доста, а не съм от хората, които наричат познат този и онзи. И? Не ми се плаче, не искам да се връщам назад. Както написа в друго едно мнение(или аз така го разбрах), истинското преодолява граници, времеви, физически, всякакви.

ПП:Да, по-голямата част от класа ми бе привидно сплотен.