Не твърдя, че най-добре те разбират, но са хора с които си прекарвал всеки ден..и да - милея за онези години нормално е да има носталгия, защото преди тях си бил прекалено дребен за да разбереш какво искаш от живота, а след тях, той вече те е грабнал и нямаш толкова време за развлечение.(под "си бил" не визирам никого конкретно)

Бях в клас в който си е имало и караници и всичко и винаги после сме разговаряли и сме се разбирали.Липсват ми, защото е било най-веселото време, без никакви грижи от живота.

И Blab, щом вече си завършил значи си минал през момента в който покрай теб не остава нито един познат? В един момент добре знаеш, че сте ти, мама и татко, както е било при всеки , завършил средното си образование. Твърдиш, че не си се виждал с никого от класа си ли ? Ако е така, много жалко. И казваш, че класът ти е бил сплотен ?Странно е да не се търсите значи..

Никой не може да ме убеди, че не се сеща и не си мисли за познатите от гимназията.. т.е. че не изпитва някаква носталгия, независимо от това колко зле е било там..

Факт е, че независимо дали си завършил, добрите познати пак ще си останат, но не можеш да не признаеш и, че има доста неща, които е можело да направите тепърва..
За връщането назад естествено беше образно казано..