МНого се чудих дали да ви пиша,но все пак човек трябва да търси помощ,когато открие ,че нещо с него се е променило.Проблемът ми може да ви се стори много детински,но ме държи вече 2 години и се задълбочава.На 16 съм и преди 3 години се записах да уча в ново училище.Бях много щастлива и нахъсана,но когато се срещнах с новите ми съученици бях разочарована.Много често получавах подигравки и злобни коментари,само защото съм по-добра от някой в нещо.Постепенно разбирах ,че се променям...Станах много,много по-затворена от преди.Вече не се усмихвах така често.Повечето ми приятели спряха да ме търсят ,защото ми казваха,че съм станала надута и злобна,а не беше така...аз просто бях наранена и таих всичко в себе си.Докато накрая...просто започнах да плача всеки ден,карах се със семейството си.Нямаше кой да ме разбере...и още никой не ме разбира...Може би аз съм странна,може би всичко около мен ме промени към по-лошо..може би загубих себе си.Истиснката "АЗ" ,която всички наричаха "онази сладката с невероятния мозък и безумната усмивка".И именно това ме кара да плача всеки ден.Опитах се да се променя.Не мога сама.Трябва ми помощ,а такава не намирам.Започнах много да лъжа...вче го правя неосъзнателно.Просто променям фактите по моя си начин,за да изглеждат по-красиви от моята уста и по този начин се самозалъгвам,може би....Понякога ме е страх,а понякога не ми пука за никой,абсолютно никой и странното е,че момчетата ме харесват.А това ме дразни най-много...Можете ли да ми погнете с някакъв съвет.Ще ви бъда благодарна!