Поне по психология можеш да разгърнеш въображението си... не е толкова трудно, а и темите са приятни...
Само това намерих набързо...
Какво е щастието?
дата: 08.12.2008
автор: Димана Костадинова
Питате ме какво е щастието?!
Ами ще ви кажа сега, за всеки тази дума носи различно значение- за гладния ,да се нахрани, за болния да оздравее и за самотния- да има някого до себе си.Но щастието не е нишо друго освен едно не броимо съществително. Няма много или малко щастие, защото щтастието си е щтастие и то с главно "Щ"!!! Навярно често се чувстваш щастлив, когато видиш стар приятел,получиш шестица или просто се върнеш у дома след дългия и изморителен работен или учебен ден.
Щастието е навсякъде около нас и дори ежедневните, най-обикновени случки могат да го събудят.Ала често не можем да оценим това,че нещо ни е карало да се чувстваме щастливи и едва когато го загубим разбираме,че трябва да се радваме и на малкото което ни поднася живота.Точно поради тази причина много хора казват че не са открили ИСТИНСКОТО щастие!И мога да им кажа само едно: "Абе хора огледайте се по старателно!!!!"
Та така де щастието е онова чувство,което те кара да не сваляш усмивката от лицето си и да искаш да извикаш,че всичко с теб е наред и нямаш за какво да се притесняваш.
А според мен щастието е здраве!Трябва да си щтастлив,че се събуждаш,че имаш приятели,че можеш,че знаеш,че искаш и че живееш!Щастието е това което можеш да вземаш и да даваш и то съвсем БЕЗПЛАТНО!И всеки който се е родил и предстои да бъде роден се ражда с правото да бъде щастлив и никой не може да му го отнеме!!!
Мисля че всеки човек има приятели,но малко са хората, които имат истински и най-добри приятели.Тези които вярват и са сигурни, че имат истински приятели могат да кажат, че познават хората до себе си май-добре от всички други … даже и от собствените им родители.
Един приятел никога не би искал да те нарани или да ти направи зло. Той ще се мъчи да те разбере и да ти помага да си решаваш проблемите, винаги би ти помагал да се измъкнеш от трудни ситуации и ще те напътства да внимаваш и да не повтаряш минали грешки. Много често ми се случва да виждам мой грешки и в моите съученици … но ние заедно се мъчим да си решим проблемите и да не правим така че пак да ги повторим.
Проблемите ми най-често са свързани с родителите…защо ли ?! Но моите приятели винаги ме успокояват, когато съм разтроена и се стремят да намерят начини, с които да ми помогнат. Аз се стремя да правя същото за тях … и се надявам че го постигам, но това те че го кажат.
Не всички хора са толкова добронамерено настроени, за това не всички са ми приятели, но рано или късно всеки осъзнава грешките си и даже когато наистина много е сгрешил търси начин по който да си върне загубените приятели! Ако се обичаме, не критикуваме околните, а им помагаме, бихме открили някъде там щастието си. Но до там още не съм стигнала и зная, че ме чака дълъг и труден път ...
Понякога човек е щастлив с дори и малък спомен за някогашно щастие, който спомен го връща в онези изпълнени със живот и радост дни. Силно се надявам светът да се осъзнае докато е време и да не е толкова високомерен и горд, за да не загуби и мъничкото щастие което има, макар и да не го признава и забелязва.
Да обичаш..Не иска ли всеки от нас да бъде обичан и да обича. Но да обичаш значи да те боли, само този който не е обичал не знае какво е болка. Често ние казваме “Обичам те” на някого, но всъшност едва ли някой си е задавал въпроса “Какво значи да обичаш? “ Толкова е лесно да изречеш тези две думи, да направиш някого щастлив, като му ги кажеш, но осъзнаваме ли, че по този начин може дълбоко да нараним човека отсреща? Да, всеки казва “Аз го обичах, а той/тя...”
Едва ли някой дори помни, кога за първи път са били казани тези думи, едвали някой дори знае какъв е бил първият им смисъл. Та нали любовта е в основата на всичко. Но именно точно те, са казвани толкова хиляди пъти напразнo, че вече са загубили истинското си значение. Станали са част от сивото ежедневие, загубили са отдавна магията която са носели някога. Онази магия, която те кара да се чувстваш различен от останалите – специален, само защото си спецялен за някого. Сега се казват машинално. Да кажеш на някого, че го обичаш вече, е равносилно, като да кажеш здравей. Нима това е същата тази любов, която те издига в небесата, или хората заслепени от желанието си за притежание и егоизма си забравят, това искренно, и свято чусвство превръщайки го в свое оръжие срещу другите?
И въпреки това какво значи да обичаш...Да жертваш себе си в името на другия, да пренебрегнеш себе си заради него/нея, но заслужава ли си ценната? Заслужава ли си да погубваш себе си заради другия? Да, но ако любовта е истинска! За съжаление такава вече трудно се намира, а когато я намерим, отново сме заслепени от фалшивия блясък на собствения си егоизъм, който не ни позволява да оценим това което имаме. Някой го разбират след време и съжаляват за изпуснатата възможност, а други така и немогат да го осъзнаят. Но вече е късно- всичко е минало, а миналото неможе да се върне. То е заровено някъде дълбоко в дебрите на нашето съзнание, за да изплува след години и да напомни за себе си. Продължаваме да вървим напред по нашия път и се оглеждаме за някоя нова авантюра или тъй наречената нова любов. Когато я намериме, обаче разбираме, че тя не съвсем не е това, което сме очаквали и искали. Така продължаваме да рушиме чуждото щастие, докато в един момент не се появи тази истинска любов ,която сме търсили, мислите че вече всичко е преключило и сте щастлив защото сте намерили своята “половинка”, но това не е така, защото тепърва ви предстои да се борите за нея. Изведнъж от ловец вие сте се превърнали в жертва. Жертвата на любовта, а тя често е и доста подла. Застанал вече от другата страна, започваш да се чувстваш слаб и несигорен. Да- това е любовта, тя те разтърсва до основи и минава през теб, като стихия. Стихия помитаща всичко по пътя си, и оставяща след себе си една голяма пустош... Толкова е хубаво, че те е страх всичко да не е само един прекрасен сън, и наистина любовта е сън.. Но какво става когато се събудиш...Ти отново си сам, а самотата боли. Ах как боли..!
Затова, най- важното нещо е да се научиш да обичаш безрезервно, защото само тогава, когато дариш любов, ще получиш любов в замяна, и само тогава ще намериш истинското щастие.
Какво е щастието?
Човек не може да го докосне или види и все пак казваме, че "щастието му е изписано на лицето". Учени ще кажат, че това е съвкупност от сложни химични реакции в нашето тяло, но други твърдят, че се крие малко повече от това зад тази думичка.Когато човек е щастлив, той се чувства изпълнен с живот.Иска му се да изразходи цялата енергия, която кипи в гърдите му. В този момент за него не съществуват невъзможни неща, които биха могли да го спрат.Щастието те дарява с криле и като че ли всеки миг ще се понесеш. Радваш се на малките неща в живота, забелязваш детайли и си отнесен в друго измерение. Иска ти се да прегърнеш целия свят.Способен си да вдишаш цялата заобикаляща те енергия, да чувстваш как сърцето ти пулсира и кръвта ти кипи.Светът се върти с двойна скорост и ти изглежда розов, но какво ше стане, ако изведнъж спреш да се въртиш и отвориш очи? Няма ли да се случи логичното? Ще загубиш равновесие, ще залитнеш, а може и да паднеш. Важно е никога да не губиш контакта със земята, защото, който витае в облаците, пада от високо. Може да те заболи жестоко. Може да си счупиш или нараниш нещо, но ако си достатъчно силен, ще се изправиш, независимо колко трудно или болезнено ти се струва. Ще се изправиш, раните ще зарастнат, счупеното ще заздравее, а ти ще продължиш напред, натрупал малко повече опит.Най - важното е да не се предаваш. Не можеш да кажеш дали сладкишът ще ти хареса, ако не го отхапеш и рискуваш да бъдеш огорчен. Ако не рискуваш да се доближиш до огъня и да бъдеш опарен, няма да се стоплиш. Същото е и с щастието...човек само не трябва да се страхува да бъде щастлив.Е, какво е щастието? Химична реакция? Със сигурност...тръпки те побиват, а адреналинът напира да експлодира. Но единствено чрез тази реакция сме способни да обичаме.Щастие е това, към което се стремим, независимо какво разбираме под тази думичка, или в какво се осъществява то за всеки един от нас. Независимо дали ще се опариш, заслужава си да бъдеш изгорен, ако това е единственият ти шанс да изпиташ това чувство, пък било то и само за миг. Живей за всичко или нищо! Предадеш ли се си изгубил всичко...
Щастието за мен е онзи вътрешен мир, който настъпва след като си се приел такъв какъвто си, вътрешната хармония. Щастието е състояние на съзнанието, на душата. Когато знаеш, че си способен на много повече от това, което светът, другите предполагат. Когато знаеш, че си нещо и да ти е гот заради това. Ето затова щастието не може нито да се преследва, нито да се притежава. Можем само да бъдем щастливи. То е напълно независимо от външния свят. Е понякога не е. Външният свят не може да намали моето щастие само може да го увеличи. За утре имам да напиша есе за мнението ми за щастието, удоволствито или кавото си избера от това, което сме учили. За щастието както виждате имам мнение. Удоволствието го приемам само в чисто физичен смисъл.
Какво мислите вие за удоволствието и щастието? Те свързани ли са?
Според античния хедонизъм щастието е физическата наслада, а телесното удоволствие се припокрива с доброто. Според евдемонизма пък удоволствието е път за постигане на щастието. Гасенди смята, че има два вида щастие – висше и подчинено. Висшето е достъпно само за бога. Вторият вид е човешкото. “Вторият вид щастие ние разбираме като състояние, в което на човека е хубаво, доколкото това е възможно, или в което количеството на необходимите блага е най-голямо, а на злото – най-малко...”. Това са неща от тетрадката ми по етика.
Отговор в тема
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат
