Красота, добри сърца, идеали, грозна истина.

[jghgh]

"Няма идеали... всички в живота сме гадни гнусни твари..." - описанието ми на скайп по повод ето това.
Прочетете го и коментирайте.
Един приятел ме попита да му обясня за гнусните твари и идеалите, и какво да му кажа...*
По същество - прочетох тази публикация, ровейки се из блоговете на разни хора и останах очернена, впечатлена и дори малко вдъхновена. Прочетох я набързо и веднага се сетих какви ще са коментарите (нали редовно ровя форуми и такива места...) - как мъжете искали и любов, как някои мразели кукличките и как имало изключения. А мамка му, какво има за оборване тука?! Замислих се че изкуството създава идеали - поезия, изобразително изкуство, музика и т.н. Всичко е красиво, а ние сме свикнали да има идеали, да вярваме в тях, уж да се стремим към тях. Винаги (да) има надежда. НО! каквото и да пишем като коментари в някакви блогове, истината си остава същата - пишем нещо тъпо за да я има надеждата, а в живота сме някви гадни твари, които наистина гледат външния вид и са им ебали майката на идеалите, за които плямпат.
Що всичко трябва да е красиво, добро, слънчево? Света трябва да е добро място за живеене. Ха.
Е, ако си грозен ще ти е трудно. Факт. Винаги съм го мислела, макар че себе си възприемам като добре изглеждащо момиче. Но това че външния вид е изключително съществен си е факт. Няма нищо за оборване. И на мен не ми харесва въпреки всичко, но..
За какво трябва да се пишат някакви глупости, както между другото и в този форум се прави. Идеали, нали? Някакви си неща там, дето стават я в романите, я във филмите. Красиви са, искаме ги, те са като храна - но се получава "лапаш нещо, гълташ нищо" - като гризки.
Не пиша темата, защото се чувствам лично обидена - всъщност даже съм съгласна с автора. Но за миг ме хвана някаква ужасна омраза към цялата постройка на света...и дори хората.
Е, прочетох коментарите - точно тва което очаквах. Ама такова, ама онакова. Защо по дяволите? Всички знаем че не е красиво, не е красиво нищо! Че тея идеали са красота, но недостижима. Към която междувпрочем още древните са се стремяли - да достигнат до боговете, да-не-знам-си-кво, да-не-знам-си-що (древногръцка митология, вкарвам малко знания от учебния материал тая година ). Всъщност сме грозни, малки, гадни и елементарни. Но не си го признаваме.


*[10:19:41 PM] каза: да.
[10:19:52 PM] каза: прочетох онова от блога на стоун и
[10:19:58 PM] каза: се замислих как ще наскачат
[10:19:58 PM] каза: някви
[10:20:03 PM] каза: предимно жени да казват
[10:20:18 PM] каза: "ама те не обичат куклите, ама то има изключения"
[10:20:24 PM] каза: и всякви замазваници на положението
[10:20:28 PM] каза: за да изглежда красиво
[10:20:34 PM] каза: каквото изкуството го е създало..
[10:20:55 PM] каза: замислих се че изкуството ни предлага идеали
[10:20:56 PM] каза: то е красиво, чисто
[10:21:05 PM] каза: поезия, рисуване, квото и да е...
[10:21:19 PM] каза: тоя идеал е като някаква надежда
[10:21:37 PM] каза: но човека го няма тоя идеал.. харесва му, представя си нещата красиви и вярва че ги има
[10:21:42 PM] каза: но всъщност положението си е такова
[10:21:45 PM] каза: в конкретния случай
[10:21:55 PM] каза: да си грозен е проклятие и е факт че на красивичките им е по-лесно.
[10:21:57 PM] каза:
[10:22:06 PM] каза: но винаги се обаждат философи дето да оборват
[10:22:08 PM] каза: кво има за оборване?!
[10:22:16 PM] каза: не знам.. може да греша




EDIT: ПОНЕЖЕ НИКОЙ НЕ БЕШЕ ЗАХАПАЛ ТЕМАТА (ВЕРОЯТНО ЗАРАДИ МЕН, НЕ ЗНАМ...) ЕТО ВИ РЕЗЮМЕ! ЕТО ВИ И ПУБЛИКАЦИЯТА - http://stone.blog.bg/viewpost.php?id=254657

"Няма идеали... всички в живота сме гадни гнусни твари..." - прозряната истина, с която СЕ съгласявам, на която НЕ противореча и срещу която НЯМАМ нищо против.
...прочетох тази публикация, ровейки се из блоговете на разни хора и веднага се сетих какви ще са коментарите (нали редовно ровя форуми и такива места...) - как мъжете искали и любов, как някои мразели кукличките и как имало изключения. Точно срещу тва написах проклетата тема, но всички си помислиха че аз съм поредното грозно изчадие, което писка срещу истината. НЕ! Аз се дразня на малоумната сган, дето плямпа едно и също, ония шибани фрази за изключенията и за хипопотамите с ангелска душа, НА ТЯХ СЕ ИЗДРАЗНИХ! На това че говорят за нещата дето ги има в изкуството (идеалите), а нито си ги спазва, нито нищо. Също е една долна гадна и гнусна сган. Но продължава да говори предвидимо, за хипопотами с ангелски души, след като е прочел нещо болезнено истинско...
Изкуството създава идеали - поезия, изобразително изкуство, музика и т.н. Всичко е красиво там, в изкуството (по-честите случаи), а ние сме свикнали да има идеали не е ли така?!, да вярваме в тях, уж да се стремим към тях.
НО! каквото и да пишем като коментари в някакви блогове, истината си остава същата - пишем нещо тъпо за да я има надеждата, а в живота сме някви гадни твари крием го, не го признаваме, съпротивляваме се срещу истината! Пример - жените писали след тази публикация - веднага се хванаха за малоумните изключения.. защото не им харесва че живота е горчив, истината лоша... те ме изнервиха, не истината, заради тях писах темата!
За какво трябва да се пишат някакви глупости, както между другото и в този форум се прави. основния въпрос!
Не пиша темата, защото се чувствам лично обидена - всъщност даже съм съгласна с автора. Но за миг ме хвана някаква ужасна омраза към цялата постройка на света...и дори хората.
Е, прочетох коментарите - точно тва което очаквах. Ама такова, ама онакова. Защо по дяволите? ОСНОВЕН ВЪПРОС и недогувание!
Всички знаем че не е красиво, не е красиво нищо! Да, света за мен е грозен и тъп, мисля че всички го осъзнават но продължават да плямпат за слоновете с яката душа..
Всъщност сме грозни, малки, гадни и елементарни. Но не си го признаваме.

[10:20:24 PM] каза: ...замазваници на положението
[10:20:28 PM] каза: за да изглежда красиво...

[FelisDirus]

Ахахах, Стоун ли? Той е пич - много прозорлив човек и казва много истини. И в 99% от случаите мнението ми препокрива неговото.
А там и с коментари съм се отбелязала.

[Rebellion_Angel]

Така е. Няма значение какво имаш отвътре.

[jghgh]

^ОМГ. Не казах това. Нито авторът го е казал.
Хайде де, някой няма ли да негодува с мен.. =]

[Pliok0019]

Нормално е. В природата ни е да сме повърхностни. Някои се превземат и твърдо го отричат.

Ти би ли излизала с един ужасен на вид човек, но талантлив, мил, внимателен, нежен? Би ли имала връзка с някой такъв?

[Blab]

Напук на всички тъф гърлс/гайс!
Вие не плачете ли?

Аз пък съм красива, истинска, това ме прави щастлива.
Живееш в свят, в който самият ти твориш, дете!
Да приемаш нещо за константа, примирявайки се с фактите, колкото и грозни да са те... Тъпо е! Не говори добре за теб.
Да търсиш оправдание в "така е, всички така правят, това не може да се промени, факт, природа..." ... колко лесно е.)
Идеалите съществуват, ние ги правим реални.

[Deadlock]

Ти би ли излизала с един ужасен на вид човек, но талантлив, мил, внимателен, нежен? Би ли имала връзка с някой такъв?

Да, да, да..
Да не говорим, че след като разбера, че е талантлив, мил, внимателен, нежен (е, не тези точно..), външният му вид ще ми изглежда съвсем различен. Отношението много променя..
Тия идеали за някои са лицемерен стремеж, за други - истински стремеж, за трети - реалност.. Малко са истински тъпите. =)

[FelisDirus]

ще си позволя да се самоцитирам, за да не пиша пак, че ме мързи:

Визията си е определяща. И това е съвсем естествено, тъй като, ако даден човек (независимо мъж или жена) не те впечатли с външността си, реално ти няма да изпиташ потребност да го опознаеш и да вникнеш в личността му. Не е ли така?
Трудно някой би ме убедил, че би се занимавал с пъпчив дебел очилатко, защото е добър човек. Нека не бъдем такива оптимисти.

Пък и ако визията не е от значение, защо тогава ние, жените най-вече, хвърляме луди пари за дрехи, козметика, фризьори и т.н. Нима, за да се харесваме в огледалото? Всичко е с цел да бъдем забелязани и харесани от другите.
Просто не можеш да очакваш от един мъж да губи време да вниква в същността ти, ако е отблъснат от начина, по който изглеждаш.

И ние оглеждаме мъжа като стока.
При нас е същото, просто критериите за оценка са различни (стоун ги изброи вече).
Коя уважаваща себе си жена би се занимавала с някой мухльо, който не е постигнал нищо? Ама той мухльото, видиш ли, е много добър човек и отзивчив приятел. Е и? Мен какво ме грее, при положение че за мъж не става?
Така е и с мъжете, когато обектът не отговаря на критериите им. Не виждам нищо странно или повърхностно.

Не разбрах изобщо какво искате да кажете, че хората гледаме външния вид а не трябва ?! пьапьап тъп съм!

[FelisDirus]

На един мъж не му трябва да е красив. Достатъчно е да е alpha-male. Притежава ли качествата, които го правят такъв, той е Мъж.

[Purritania]

Нормално е. В природата ни е да сме повърхностни. Някои се превземат и твърдо го отричат.

Ти би ли излизала с един ужасен на вид човек, но талантлив, мил, внимателен, нежен? Би ли имала връзка с някой такъв?

Да.. Красотата е преходна, простотията вечна

[jghgh]

Защо хората сме задници и предаваме идеалите си? Защо действителността се различава от това..., което е представено в книги, филми и други творения, които представят един идеален, но фиктивен свят?

...към което уж се стремим?

Да, за нещо такова говоря.


Blab, бъди красива и истинска, но не мисля че в темата говорих за това.

Да търсиш оправдание в "така е, всички така правят, това не може да се промени, факт, природа..." ... колко лесно е.

Не търся оправдание. Не мисля и да се оправдавам. Просто се дразня на противореченето на простата малка и брутална истина. И то едно противоречене наизуст. След като дори тези, които плямпат за идеалите всъщност си знаят че мизерните им изключения са едно на сто милиона и така нататък.
Аз имам идеали, големи при това. Но суровата действителност просто си казва думата. На думи нали всеки е богат. И на мисли също...
"О, разбирам те, ти си добър, ти правилно живееш/мислиш/процедираш, хубави са ти идеалите", но нещо не се получава по красивата формула, а? В реалността нещата седят по съвсем различен начин. Няма хипопотам с ангелска душа, нито има любов на студено, любов преди всичко и любов без граници между двама клошари... Говоря само по принцип, моля не говорете за изключения. Темата ми е точно против тея изтъквания на изключения...

Идеалите съществуват, ние ги правим реални.

Съществуват разбира се, но спазваме ли ги, така да се каже?

[babity]

Аз, от позицията на грозните и пренебрегнатите, мога да кажа, че едно много дълго време съм си вярвала в тези идеали и може би до някаква степен продължавам да вярвам. Маса време умишлено съм се обграждала с разни хора, които като външност са ми противни едва ли не за да имам възможността да въдя красивото отвътре и бла бла бла... И адски много време упорствах, че аз на всяка цена ше си намеря човека с вътрешната му красота. Накрая реших да си призня пред себе си, че съм точно толкова повърхностна колкото и останалите хора и си позволих да подбирам малко хората (момчетата), с които излизам. И от едната крайност изпаднах в другата. Реших да "наричам нещата с истинските им имена" и да се водя от тази велика истина, само че този път излизах с непривлекателни за мен момчета под предтекста, че аз не съм достатъчно добре изглеждаща и не заслужавам нещо по - добро. Излиза, че явно трябва да има някакъв баланс между реалността и идеалите, поне за себе си го отчитам така.

[Deadlock]

Коя уважаваща себе си жена би се занимавала с някой мухльо, който не е постигнал нищо? Ама той мухльото, видиш ли, е много добър човек и отзивчив приятел. Е и? Мен какво ме грее, при положение че за мъж не става?

Мухльо? За постигане на какво става въпрос?

[Blab]

Коя уважаваща себе си жена би се занимавала с някой мухльо, който не е постигнал нищо? Ама той мухльото, видиш ли, е много добър човек и отзивчив приятел. Е и? Мен какво ме грее, при положение че за мъж не става?

Мухльо? За постигане на какво става въпрос?

А, де?
На какво викаме "мухльо"?
Когато обичаш някого, обичаш го заради същността му, а не според това, което е постигнал.

Ха, няма да спра да се чудя на хората.
Поне и те да се чудят на себе си:Д

[Pliok0019]

FelisDirus, напълно съм съгласна.

В крайна сметка първото нещо, което забелязваме в един човек е външния вид. Всичко останало идва после.

Гледах по телевизията преди години една теория, защо харесваме красиви хора. Беше нещо свързано с това, че по този начин разбираме, че ще имаме здрави деца от тях.

Аз лично, разбира се се заглеждам по красиви хора. Жени, мъже - няма значение. Никога не бих ходила с някой, който е красив, но нямаме общи теми/интереси. Държа на някакво средно положение.

Обликът на Мазния чичко с прекрасно държание ме отвращава.

[jghgh]

Ти би ли излизала с един ужасен на вид човек, но талантлив, мил, внимателен, нежен? Би ли имала връзка с някой такъв?

Предполагам не, въпреки че съм ходила с не особено красиви момчета.
Както и да е. Защо ми зададе въпроса?
Темата е точно за това. За гадната истина. Няма да тръгна да говоря как ще обичам господина с наднорменото тегло, грозната прическа и т.н. в името на съчиненията му по литература и добрите обноски, добрата душа...

[EarthShaker]

ааа видях линка... сега ще чета...

аз не го виждам

[Deadlock]

Когато обичаш някого, обичаш го заради същността му, а не според това, което е постигнал.

(:

Няма да тръгна да говоря как ще обичам господина с наднорменото тегло, грозната прическа и т.н. в името на съчиненията му по литература и добрите обноски, добрата душа...

и ми се струва, че не говорите за грозни хора, ами за..дебели, очилати и с кофти прическа?

[Blab]

Защо в "Красавицата и звяра", звяра е омагьосан принц, а не е гърбав обущар-алкохолик с изпадали зъби?

Вие с Къдли хич не ги разбирате правилно приказките.
Звярът е звяр, обиквайки го, той е вече принц.
Добър пример, но не в контекста, който ти предлагаш.

[babity]

Добре, не бива да правим компромиси със себе си и с критериите, които сме си създали по един или друг начин, но няма ли някаква граница в крайна сметка между това непрестанно да пренебрегваш себе си, защото вярваш, че нещо ти куца и не заслужаваш човек, който в очите ти е красив (повече от теб) и това непрестанно да отхвърляш всеки следващ, само защото не отговря на един единствен критерий? Не е ли прекалено малка вероятността да намериш човек, който удовлетворява всичките ти нужди във втория случай? И ако все пак има такава граница къде точно трябва да е тя?

[jghgh]

Няма да тръгна да говоря как ще обичам господина с наднорменото тегло, грозната прическа и т.н. в името на съчиненията му по литература и добрите обноски, добрата душа...

и ми се струва, че не говорите за грозни хора, ами за..дебели, очилати и с кофти прическа?

ЧЕ ТОВА СИ Е ГРОЗНО!

Raybeez, мисля че знам какво е. Тъпо е да си шкапан идеалист.

На babity коментара най- ми хареса сякаш.

Хм, а кой няма да се съгласи с мнението на Felis, което резюмирано =

В крайна сметка първото нещо, което забелязваме в един човек е външния вид. Всичко останало идва после.

Никой тук не омаловажава другите качества. Ценим ги. Аз ги ценя. Мога да обичам. Не гледам само външния вид, просто е важен мамка му. Просто се изнервих на тъпото население. Намира си винаги "изключения", все нещо оборва, а говори пълни глупости.

Красотата е преходна, простотията вечна

Никой не говори за тотален превес на едното за сметка на другото.

Мисля че тези които трябваше разбраха темата, малко пипкава история е. Издразних се на населението, на това че видях точно тва което очаквах, на непрекъснатите засукани истории и на простата истина, с която всички са съгласни но роптаят.


Дискутирайте си, аз сутринта ще гледам и на по-пресен мозък ще се включа. Сега вече прегрях и не мога да изсмуча нищо, а знам че потенциала го имам.

[Blab]

Не, това е подтик да обичаме, когото сърцето ни казва, превръщайки го в своя принц.

Ако не е визуална, каква да е? И какво, като е така? Мозъкът да не подрежда хората по красота?:Д
И аз не помня имена, но асоциирам ухание, допир, тембър...

[Blab]

истината е, че човек никога не може да е сигурен, но трябва да опитва. Или поне това е моето мнение...

:)

[Blab]

Децата наричат красивото - добро, а грозното - лошо.
Те са до болка наивни, затова в приказките и филмчетата нещата са представени по този начин.
Нещата не са толкова буквални, това е магията.
Тя открива в Звяра своя Принц. Не такъв с царство, многобройни имоти, купища пари в трезора... , а просто Него, Принца, чиято душа е толкова красива, че не може да се крие вечно, Принца, който й дарява щастие, като просто е.