"Няма идеали... всички в живота сме гадни гнусни твари..." - описанието ми на скайп по повод ето това.
Прочетете го и коментирайте.
Един приятел ме попита да му обясня за гнусните твари и идеалите, и какво да му кажа...*
По същество - прочетох тази публикация, ровейки се из блоговете на разни хора и останах очернена, впечатлена и дори малко вдъхновена. Прочетох я набързо и веднага се сетих какви ще са коментарите (нали редовно ровя форуми и такива места...) - как мъжете искали и любов, как някои мразели кукличките и как имало изключения. А мамка му, какво има за оборване тука?! Замислих се че изкуството създава идеали - поезия, изобразително изкуство, музика и т.н. Всичко е красиво, а ние сме свикнали да има идеали, да вярваме в тях, уж да се стремим към тях. Винаги (да) има надежда. НО! каквото и да пишем като коментари в някакви блогове, истината си остава същата - пишем нещо тъпо за да я има надеждата, а в живота сме някви гадни твари, които наистина гледат външния вид и са им ебали майката на идеалите, за които плямпат.
Що всичко трябва да е красиво, добро, слънчево? Света трябва да е добро място за живеене. Ха.
Е, ако си грозен ще ти е трудно. Факт. Винаги съм го мислела, макар че себе си възприемам като добре изглеждащо момиче. Но това че външния вид е изключително съществен си е факт. Няма нищо за оборване. И на мен не ми харесва въпреки всичко, но..
За какво трябва да се пишат някакви глупости, както между другото и в този форум се прави. Идеали, нали? Някакви си неща там, дето стават я в романите, я във филмите. Красиви са, искаме ги, те са като храна - но се получава "лапаш нещо, гълташ нищо" - като гризки.
Не пиша темата, защото се чувствам лично обидена - всъщност даже съм съгласна с автора. Но за миг ме хвана някаква ужасна омраза към цялата постройка на света...и дори хората.
Е, прочетох коментарите - точно тва което очаквах. Ама такова, ама онакова. Защо по дяволите? Всички знаем че не е красиво, не е красиво нищо! Че тея идеали са красота, но недостижима. Към която междувпрочем още древните са се стремяли - да достигнат до боговете, да-не-знам-си-кво, да-не-знам-си-що (древногръцка митология, вкарвам малко знания от учебния материал тая година ). Всъщност сме грозни, малки, гадни и елементарни. Но не си го признаваме.


*[10:19:41 PM] каза: да.
[10:19:52 PM] каза: прочетох онова от блога на стоун и
[10:19:58 PM] каза: се замислих как ще наскачат
[10:19:58 PM] каза: някви
[10:20:03 PM] каза: предимно жени да казват
[10:20:18 PM] каза: "ама те не обичат куклите, ама то има изключения"
[10:20:24 PM] каза: и всякви замазваници на положението
[10:20:28 PM] каза: за да изглежда красиво
[10:20:34 PM] каза: каквото изкуството го е създало..
[10:20:55 PM] каза: замислих се че изкуството ни предлага идеали
[10:20:56 PM] каза: то е красиво, чисто
[10:21:05 PM] каза: поезия, рисуване, квото и да е...
[10:21:19 PM] каза: тоя идеал е като някаква надежда
[10:21:37 PM] каза: но човека го няма тоя идеал.. харесва му, представя си нещата красиви и вярва че ги има
[10:21:42 PM] каза: но всъщност положението си е такова
[10:21:45 PM] каза: в конкретния случай
[10:21:55 PM] каза: да си грозен е проклятие и е факт че на красивичките им е по-лесно.
[10:21:57 PM] каза:
[10:22:06 PM] каза: но винаги се обаждат философи дето да оборват
[10:22:08 PM] каза: кво има за оборване?!
[10:22:16 PM] каза: не знам.. може да греша




EDIT: ПОНЕЖЕ НИКОЙ НЕ БЕШЕ ЗАХАПАЛ ТЕМАТА (ВЕРОЯТНО ЗАРАДИ МЕН, НЕ ЗНАМ...) ЕТО ВИ РЕЗЮМЕ! ЕТО ВИ И ПУБЛИКАЦИЯТА - http://stone.blog.bg/viewpost.php?id=254657

"Няма идеали... всички в живота сме гадни гнусни твари..." - прозряната истина, с която СЕ съгласявам, на която НЕ противореча и срещу която НЯМАМ нищо против.
...прочетох тази публикация, ровейки се из блоговете на разни хора и веднага се сетих какви ще са коментарите (нали редовно ровя форуми и такива места...) - как мъжете искали и любов, как някои мразели кукличките и как имало изключения. Точно срещу тва написах проклетата тема, но всички си помислиха че аз съм поредното грозно изчадие, което писка срещу истината. НЕ! Аз се дразня на малоумната сган, дето плямпа едно и също, ония шибани фрази за изключенията и за хипопотамите с ангелска душа, НА ТЯХ СЕ ИЗДРАЗНИХ! На това че говорят за нещата дето ги има в изкуството (идеалите), а нито си ги спазва, нито нищо. Също е една долна гадна и гнусна сган. Но продължава да говори предвидимо, за хипопотами с ангелски души, след като е прочел нещо болезнено истинско...
Изкуството създава идеали - поезия, изобразително изкуство, музика и т.н. Всичко е красиво там, в изкуството (по-честите случаи), а ние сме свикнали да има идеали не е ли така?!, да вярваме в тях, уж да се стремим към тях.
НО! каквото и да пишем като коментари в някакви блогове, истината си остава същата - пишем нещо тъпо за да я има надеждата, а в живота сме някви гадни твари крием го, не го признаваме, съпротивляваме се срещу истината! Пример - жените писали след тази публикация - веднага се хванаха за малоумните изключения.. защото не им харесва че живота е горчив, истината лоша... те ме изнервиха, не истината, заради тях писах темата!
За какво трябва да се пишат някакви глупости, както между другото и в този форум се прави. основния въпрос!
Не пиша темата, защото се чувствам лично обидена - всъщност даже съм съгласна с автора. Но за миг ме хвана някаква ужасна омраза към цялата постройка на света...и дори хората.
Е, прочетох коментарите - точно тва което очаквах. Ама такова, ама онакова. Защо по дяволите? ОСНОВЕН ВЪПРОС и недогувание!
Всички знаем че не е красиво, не е красиво нищо! Да, света за мен е грозен и тъп, мисля че всички го осъзнават но продължават да плямпат за слоновете с яката душа..
Всъщност сме грозни, малки, гадни и елементарни. Но не си го признаваме.

[10:20:24 PM] каза: ...замазваници на положението
[10:20:28 PM] каза: за да изглежда красиво...