ще си позволя да се самоцитирам, за да не пиша пак, че ме мързи:

Визията си е определяща. И това е съвсем естествено, тъй като, ако даден човек (независимо мъж или жена) не те впечатли с външността си, реално ти няма да изпиташ потребност да го опознаеш и да вникнеш в личността му. Не е ли така?
Трудно някой би ме убедил, че би се занимавал с пъпчив дебел очилатко, защото е добър човек. Нека не бъдем такива оптимисти.

Пък и ако визията не е от значение, защо тогава ние, жените най-вече, хвърляме луди пари за дрехи, козметика, фризьори и т.н. Нима, за да се харесваме в огледалото? Всичко е с цел да бъдем забелязани и харесани от другите.
Просто не можеш да очакваш от един мъж да губи време да вниква в същността ти, ако е отблъснат от начина, по който изглеждаш.

И ние оглеждаме мъжа като стока.
При нас е същото, просто критериите за оценка са различни (стоун ги изброи вече).
Коя уважаваща себе си жена би се занимавала с някой мухльо, който не е постигнал нищо? Ама той мухльото, видиш ли, е много добър човек и отзивчив приятел. Е и? Мен какво ме грее, при положение че за мъж не става?
Така е и с мъжете, когато обектът не отговаря на критериите им. Не виждам нищо странно или повърхностно.