--- Искана ---

В студеният каменен град,
покрит от задушливият сив прах,
ти ходиш самотен и плах.

По дългите улици черни.
Покрай грозните, тъмни таверни...

Попиваш тъгата на другите,
споделяш мълвата с бордюрите,
крадеш от живота на улиците.

Вглъбен в лирични проблеми.
Изтощен от гневни кроежи.
Умъртвен от жалки копнежи.

Мъглата безплътна поглъща те,
тишината грижовно прегръща те.
Съвестта кръвожадно разкъсва те.

Ходиш с часове, години, векове
и се молиш да не спре...

Тази разходка гибелна
те води към тишината... искана.