поредната изповед

[ElinoOor]

Обичам го! Не знам как стана това и не искам да знам! 6 години съдбата ни държеше близо един до друг, но както винаги става само аз имам чувства. Колко пъти си казах, обещавах и се клех в майка си дори да го забравя, но той все изниква в съзнанието ми и отново започва да ме преследва като сянка в мисълта ми. И ето днес отново го видях на многото му снимки с приятелите му които са и наши общи. Беше и е така близо и едновременно с това далеч.. Очите ми отново и отново се напълваха със сълзи и пак и пак и пак.. Смених училището само и само да съм далеч от него и пак го срещам къде ли не, а дори здравей не ми каза и това е най-голямата болка. Най-добрият му приятел ме използва и захвърли сякаш нищо не съм. Потърсих го, а той ми каза "Остави ме! Не искам да те виждам повече.. моля те излез от живота ми и не се връщай никога!" .. Колко още ще ме нараняват, няма ли да осъзнаят че под тази маска има едно толкова чувствително момиче което също като тях не споделя чувствата си? Няма ли да разберат всички че ми пука прекалено много за тях, няма ли поне един топъл поглед.. достатъчно да разбера какво искат?

[HONDA]

Щом иска да излезеш от живота му е напълно нормално да не те поздравява. Вдигни глава и живей живота си. Има много красиви неща, който трябва да видиш, не ги пропускай.

[ElinoOor]

нямам нужната воля да преодолея болката..

[HONDA]

нямам нужната воля да преодолея болката..

Продължавай да си го повтаряш и натякваш и никога няма да се оправиш...

[curka87]

нямам нужната воля да преодолея болката..

Всеки има воля. Ти просто нямаш желание.Затворила си се в тази болка и не смееш да "излезеш" от нея, за да не бъдеш наранена отново може би. Както ти казаха вече спи да се самосъжаляваш.Започни да излизаш и да се опитваш да се забавляваш без да мислиш само за това , че може някой да те нарани.

[missperfection]

тва е най- гадното нещо, което може да ти се случи,да стигнеш до извода,че нямаш воля...явно прекалено мн го обичаш, но и прекалено мн те е наранил..
Кофти е мн тая ситуация..
Времето може би ще помогне,но ако самата ти му позволиш!!!

[ElinoOor]

стига толкова време .. 6 години!
може да се каже че израстнах с тази болка и мисълта че няма да има нищо ..
не се самосъжалявам - по-скоро ме е страх да разбере някой, че толкова много страдам макар и той да знае.

[UnHappyy]

аз те разбирам.... е мойте не са 6 години , 4 са ,и знамм че и най-силната воля на земята да имаш си безпомощен пред чуствата си...направо понякога си мисля че вече ще се побъркам,вс ми е адскии еднообразно и безсмислено .....рев ,реев и какво ..пак същото .От всичко това само станах непукистка за пред хората... не мога да ти кажа как да се справиш,защото и аз не знам, но със сиг знам че най-трудния период за теб е минал и отсега може само да става по-добре...мнн пъти съм си мислила че съдбата не е справедлива към всички в това отношение......но може би след време ще те компенсира със най-силната любов която можеш да си представиш ..Пожелавам ти го !!

[Kostadin_682]

По добре да го забравиш... не му обръщай никакво внимание. Излизай повече с приятелки, и съм сигурен че някой ден ще намериш избраният за теб... горе главата ей!!! С тоя идиот не свършва светът ... така, че не му обръщай никакво внимание

[VeSna]

Аз бях преди време в тази ситуация - 3 год все прощавах и после знаеш ли кое е най-лесно да направиш? Научи се да уважаваш себе си и така ще го намразиш, заради всичко което ти е причинил, заради болката... И може и да ти е трудно да повярваш, но ще го мразиш много повече отколкото си го обичала (личен опит), после може да ти трябва още извесно време да отречеш не само пред другите, а и пред себе си чувствата си... На мен лично ми отне 5 год да го сведа до безразличен... И сега съм ОК! Пак ще обичаш (мислела съм че немога...) и ще обичш много по-силно! Ще си щастлива! Споко - кажи си че не те ззаслужава, че е боклук, повтаряй си че го мразиш и ненавиждаш.... Дано ти помогне и на теб това....