Обичам го! Не знам как стана това и не искам да знам! 6 години съдбата ни държеше близо един до друг, но както винаги става само аз имам чувства. Колко пъти си казах, обещавах и се клех в майка си дори да го забравя, но той все изниква в съзнанието ми и отново започва да ме преследва като сянка в мисълта ми. И ето днес отново го видях на многото му снимки с приятелите му които са и наши общи. Беше и е така близо и едновременно с това далеч.. Очите ми отново и отново се напълваха със сълзи и пак и пак и пак.. Смених училището само и само да съм далеч от него и пак го срещам къде ли не, а дори здравей не ми каза и това е най-голямата болка. Най-добрият му приятел ме използва и захвърли сякаш нищо не съм. Потърсих го, а той ми каза "Остави ме! Не искам да те виждам повече.. моля те излез от живота ми и не се връщай никога!" .. Колко още ще ме нараняват, няма ли да осъзнаят че под тази маска има едно толкова чувствително момиче което също като тях не споделя чувствата си? Няма ли да разберат всички че ми пука прекалено много за тях, няма ли поне един топъл поглед.. достатъчно да разбера какво искат?