Да,клиширано е...но има своя собствена красота. (: Наистина доста често съм се замисляла,а и още го правя,какво ще стане с нас,какво ще стане със светът ни след време...Защото вече не показваме чуства,емоции,все бързамен,и бързаме за някъде,като не ни остава време да поспрем и да се насладим на Живота в най-чистата му форма,в най-чистия му вид...Хората все по-масово се превръщат в егоисти,немислещи,нечуства щи същества - хора без душа и сърце...
Но все пак...може би имаме нужда от всичките тези хепиендове,за да избягаме от суровата си реалност,да видим нещо по-различно от това,което ни поднася сивото ежедневие...Не казвам,че това е най-добрия начин,да бягаме,но понякога наистина няма избор - или бягаш,или депресията те застига...и тогава няма измъкване...
Наистина,добро есе,харесва ми.И мога да кажа,доколкото мнеието ми е що-годе,компетентно,че има нещо в теб,което при добро желание,може да се развие и да се превърне в нещо голямо.
Друго,освен успех,не мога да ти пожелая на този етап. (: