Значи, да отбележим, че аз не се нервим, защото игнорирам всячески всичко съществуващо около мен, което може да навреди на емоционалността ми - демек нервите.
Като се изнервя си взимам една дълбока глътка въздух.
Помня като малка мятах възглавници вкъши, удрях си стената в главата, разхвърлях всички по-малки неща, които се намираха близо до мен, ама с възрастта разбрах, че заради едни нерви няма смисъл после да загубя 3-4 часа в подреждане на стаята ми (примерно ако съм си в нас).
А на вън нервите, които водят до частична агресия, си я избивам с много вървене, или си хващам някакъв малък предмед и му разкатавам майката.
Чесно казано това с ходенето/тичането ти го препоръчвам! Хем си проветряваш главата, мислите, хем гориш калории, хем се успокояваш.
В такъв случаи цигарите също не помагат.

Ама сега говориме за нерви, нали така? Не за злоба?!

О, забравих и друго, случва ми се доста често да си избивам нервичките и тук във форума, просто защото не бих искала по никакъв начин да обидя приятелите ми (като говоря с тях, като се заяждам) естествено ако не са били виновни те, иначе дори поне малкод а са виновни има възможност да отнесат нещо.
И все пак - да живее спокойствието!