Цитирай Първоначално написано от krem4et0
Колкото по-дълга става връзката ни толкова ми е по-трудно....просто очакванията ми растат. Но поне се успокоявам, че зачестяването на караниците не е само при нас. Жалкото е, че трябва да се скараме жестоко, за да разберем колко много се обичаме всъщност, как не можем да се отделим 1 от друг, колко дълбок отпечатък сме оставили в сърцето на другия. Защо не го осъзнаваме когато ни е добре?
Защото когато ти е добре го приемаш за даденост. Не, че не го обичаш, но когато ви е добре го приемаш съвсем в реда на нещата. Но когато се скарате - тогава осъзнаваш какво значи за теб. И аз за това съм се замисляла при мен - трябва едва ли не да е далеч от мен, за да осъзная колко ни е било хубаво, когато сме стояли прегърнати и сме се гледали в очите. Докато тогава съм се чудела 'е сега поне една целувка няма ли да има?'.