Биосфера


Земята е единственото място, където със сигурност се знае, че има живот. Живите организми на Земята образуват Биосферата, за която се счита, че е започнала да съществува със зараждането на първите организми преди около 3,5 милиарда години.
Биосферата е зоната, в която съществува живота на Земята. Тя съдържа всички живи организми на Земята. Това е обвивката от газ, вода и земя, където се развива живота и която го поддържа. Живота не се развива само заради физическите условия на Земята. Условията, които поддържат живота, се променят с течение на времето. Те помагат за нашето еволюиране, което от своя страна променя и тях.
Биосферата е разделена на биоми, съставени от сродни растения и животни. Сухоземните биоми са разграничени един от друг предимно по географска ширина. Биомите на Арктика и Антрактика като цяло са бедни на растения и животни, докато най-богатите биоми са тези, разположени близо до Екватора.
Целият живот се развива благодарение на енергията, а цялата енергия идва от Слънцето, която временно може да се съхранява в нас или в храната ни. Част от енергията се усвоява директно (напр. фотосинтезата при растенията), а друга част се приема индиректно (напр. при приемане на храна).
Енергията позволява да се поддържа почти постоянна температура, където ние да се развиваме.
Ето защо малки промени в количеството на енергията, която получаваме от Слънцето, може да доведе до големи промени в биосферата на Земята. Затова и промяната на температурата на Земята дори с няколко градуса би довела до измирането на много живи организми.Биосферата се явява единна екологична глобална система, зависима от състоянието на атмосферата, хидросферата, литосферата и педосферата.
Земята е третата планета в Слънчевата система. Тя е най-голямата от вътрешните планети в тази система и единствената, на която според съвременните научни схващания има живот. Земята се е формирала преди около 4,5 милиарда години и скоро след това е придобила единствения си естествен спътник - Луната. От всички животински видове, които са се развили на Земята, човекът (Homo sapiens) е единственият, който е развил интелигентност и е в доминираща позиция.
Формата на Земята се нарича геоид. Земята прилича на огромно скално кълбо, въртящо се в пространството около оста си, но това кълбо не е правилно, тъй като Земята е сплескана откъм полюсите и повърхността ѝ е релефна.
Вътрешността на Земята, както и на другите вътрешни планети, е химически разделена на външна твърда кора, съдържаща предимно силиций, мантия, която има свойството бавно да тече поради високото налягане, под което се намира, течно външно ядро, което е много по-трудно течливо от мантията, и твърдо вътрешно ядро. Магнитното поле на Земята се поражда именно във външното ядро поради конвекцията на електрично заредени частици.
Материал от вътрешността на Земята постоянно изригва на повърхността посредством вулкани и разломи по дъното на океаните. По-голямата част от земната кора е по-млада от 100 милиона години; най-старите части от кората обаче са на 4,4 милиарда години.
Взета като цяло, Земята по маса се състои от: желязо – 32,4%; кислород – 28,2%; силиций – 17,2%; магнезий – 15,9%; никел – 1,6%; калций – 1,6%; алуминий – 1,5%; сяра – 0,7%; натрий – 0,25%; титан – 0,071%; калий – 0,019%; други елементи – 3,53%.
Земята има сравнително гъста атмосфера, съставена от 78% азот, 21% кислород, 1% аргон и примеси от други газове като например въглероден диоксид и водна пара. Атмосферата играе ролята на топлинен буфер между Земята и Слънцето. Газовото съдържание на атмосферата е нестабилно и се поддържа от биосферата. Изобилието на молекулен кислород се поддържа от растенията, които използват слънчевата енергия. Без тях цялото количество кислород с времето би реагирало с елементите на повърхността. Наличието на свободен кислород в атмосферата е доказателство за протичането на жизнени процеси.
Височината, на която се намират атмосферните слоеве варира в зависимост от географската ширина и от сезоните. Общата маса на атмосферата е около 0,9 милионни части от общата маса на Земята.
Земята е единствената планета в нашата Слънчева система, на която има вода. Тя покрива 71% от повърхността на Земята (97% от водата е солена и 3% — сладководна ). На земната повърхност са обособени пет океана и седем континента. Земната орбита, вулканичната дейност, гравитация, парников ефект, магнитно поле и богата на кислород атмосфера заедно създават подходящи условия за съществуването на вода в три агрегатни състояния на земната повърхност.
Вулканичните изригвания допринасят за освобождаването на допълнителни количества водна пара и въглероден диоксид в атмосферата. Земната тектоника позволява водата и въглеродният диоксид в атмосферата да се рециклират обратно в мантията под формата на скали като варовик. Според съвременни изчисления цялото количество вода, което се съдържа в мантията, е около 10 пъти по-голямо от водата в световните океани. Общата маса на хидросферата (вода на повърхността на Земята) се изчислява на 1,4