.
Отговор в тема
Страница 2 от 2 ПървиПърви 12
Резултати от 26 до 39 от общо 39
  1. #26
    Несподелена не съм имала,ама мн болезнена няколко пъти. И оставя белег -след последния път не вярвам вече на никой.....И за това времето няма да ми помогне,защото вече мина повече от година,а аз още слагам всички под общ знаменател...
    I'm The Classical T.G.F.Y - Too Good For You!!! :]


    Неучтивият Ми Характер Е Въпрос На Навик... xD

  2. #27
    Аватара на gPa3HuTeJl
    Регистриран на
    Mar 2007
    Град
    РЮАР
    Мнения
    3 196

    Re: Несподелената любов...

    Цитирай Първоначално написано от MeTaMoRpHoSiZ
    Нека всеки си ирази мнението по тази тема, защото съм далече от мисълта, че всеки път когато сте се влюбвали е било споделено...

    Лично мойто мнение е, че това е едно от най-големите проклятия на тоя свят.Преживявал съм го един път и еднинственото лекарство, което намерих беше времето, да ама понякога както се пее в една песничка "дните минават бавно а времето вместо да лекува прави гадно".В интерес на истината една насподелена любов, ако наистина е било любов оставя белег за цял живот, а дълбоките белези не избледняват с времето. И въпреки всичко трябва да намерим сили и да продължим.....
    ооооо yes !!! Колко време ти отне да го измислиш ?

  3. #28

    Re: Несподелената любов...

    Цитирай Първоначално написано от gPa3HuTeJl
    Цитирай Първоначално написано от MeTaMoRpHoSiZ
    Нека всеки си ирази мнението по тази тема, защото съм далече от мисълта, че всеки път когато сте се влюбвали е било споделено...

    Лично мойто мнение е, че това е едно от най-големите проклятия на тоя свят.Преживявал съм го един път и еднинственото лекарство, което намерих беше времето, да ама понякога както се пее в една песничка "дните минават бавно а времето вместо да лекува прави гадно".В интерес на истината една насподелена любов, ако наистина е било любов оставя белег за цял живот, а дълбоките белези не избледняват с времето. И въпреки всичко трябва да намерим сили и да продължим.....
    ооооо yes !!! Колко време ти отне да го измислиш ?
    Ми не повече от колкото ти да успееш да го прочетеш ....
    A lonely life where no one understands you
    But don't give up because the music do...

  4. #29

    Регистриран на
    Sep 2007
    Град
    kadeto iskam
    Мнения
    664
    Изпитвала съм несподелена любов, боли много лично мене ми влияеше на самочувствието

  5. #30

    otgovor

    Повечето тинейджъри (включително и аз) сме имали несподелена любов. Проблема е че в повечето случаи трудно можем да забравим човека, в който сме се влюбили. Обаче животът продължава и ние трябва да продължим напред въпреки разочарованието и болката. Трябва да се научим да бъдем силни и да преодоляваме проблемите и трудностите.

  6. #31
    Повече от фен Аватара на VeSna
    Регистриран на
    Oct 2006
    Мнения
    472
    Всяко зло за добро! Радвам се, че моята "голяма любов" беше несподелена. Радвам се, че не отвърнах на един, дето му бях "голяма любов", защото сега нямаше да съм това което съм и нямаше да съм с човека с когото съм!

  7. #32
    Голям фен Аватара на Vesk0u
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Монтана
    Мнения
    791
    Оффф много го мразя това чувство... просто... 6 момичета са ме отрязали досега и в момента обичам едно момиче ужасно много, но... тя просто не ме иска. Не е честно - вече съм ужасно самотен и найстина имам нужда да съм с някоя, а за мен никога няма такав тъй като съм грозен и съм идиот. Постоянно мисля за самоубийство и други подобни простотий, но ме е страх да се нарежа. А ако имах пистолет...

    И сега знам какво ще стане - ще се мъча още няколко месеца аз това момиче, ще я забравя, ще имам около 1-2 месеца спокоен живот и после пак ще се влюбя в някоя и всичко се повтаря... не издържам вече - искам да умра... ;(

  8. #33

    Регистриран на
    Dec 2007
    Град
    Габрово
    Мнения
    610
    Съгласна съм с това, че несподелената любов е най-голямото проклятие. Това сигурно е най-тежката болка, която може да изпита човек- до обича, а да не му се отвърне на чувствата. Но нали знаете какво казват хората- "това, което не те убива, те прави по-силен". Аз вярвам в това и смятам, че важи и в любовта.
    Продължавам.И по пътя дори наранявам.Не преставам да се боря.Страховете си аз побеждавам.И когато силно страдам враговете си даже не мразя.Може да се уморявам,но намиран сили да кажа:"Продължавам."

  9. #34
    Цитирай Първоначално написано от Vesk0u
    Оффф много го мразя това чувство... просто... 6 момичета са ме отрязали досега и в момента обичам едно момиче ужасно много, но... тя просто не ме иска. Не е честно - вече съм ужасно самотен и найстина имам нужда да съм с някоя, а за мен никога няма такав тъй като съм грозен и съм идиот. Постоянно мисля за самоубийство и други подобни простотий, но ме е страх да се нарежа. А ако имах пистолет...

    И сега знам какво ще стане - ще се мъча още няколко месеца аз това момиче, ще я забравя, ще имам около 1-2 месеца спокоен живот и после пак ще се влюбя в някоя и всичко се повтаря... не издържам вече - искам да умра... ;(
    Ти ЕМО ли си ? На някои им трябва цял живот да се влюбят, ти обаче тех профилактично през 1-2 месеца
    Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее.

    Среден пръст за ВАС , за да стане интереснооо ; )))


  10. #35
    Несподелената любов е причинена от тези, които незнаят да обичат!!! Единственият лек за това е както каза и ти - времето ;]
    http://pleasehelp.hit.bg/
    ~Money, possession, obsession, present yourself, press your clothes... Comb your hair, clock in, you just can't win, just can't win!!! And the things you own, own you now!!!~

  11. #36

    Регистриран на
    Dec 2008
    Град
    Варна, морето, сините вълни...
    Мнения
    8
    Да, несподелената любов е нещо много тежко..... Веднъж (преди 2 месеца) се влюбих в едно адски чаровно момче от съседния клас и всеки ден с трепет чаках да го срещна по коридора, да говидя... по едно време ясно личеше, че и той цели същото, но когато го заговорих, нещата се промениха драстично... много боля, обаче времето лекува всичко, няма спор, и излекува и мен
    Why does it have to be so verry fuckin' difficult?!

  12. #37
    Фен Аватара на maaster
    Регистриран на
    Mar 2005
    Град
    Варна
    Мнения
    125
    Два пъти ми се случва, първия път ми отне над половин година да ми мине, като остави следа в мен ... 3 години по късно ( точно сега ) това ми се случва отново, само че чувствата към нея са още по-силни, и съответно болката е НЕПОНОСИМО ЖЕСТОКА ... не мисля, за самоубийства и такива глупости, само че толкова ме боли, просто не намирам нито сили, нито смисъл да правя каквото и да било - а се бях превърнал в силен човек ;(
    www.impulse.bg/skywalker - това съм аз

  13. #38
    Голям фен Аватара на PepiDesigns
    Регистриран на
    Feb 2008
    Град
    In the Middle of NoWhere :P
    Мнения
    511
    Тази любов ... при нея се изисква повече труд и старание от твоя страна , за да запазиш човека поне като личност в живота си .. като приятел.

    Изпитал съм я , и знам какво е ..

    Отчасти хубава
    Skype : alfa-t-spark
    Site : vtuning-bg.net
    Site2 : webpodaraci.com

    Който каквото го интересува за мен - скайпа е за всеки

  14. #39
    Аватара на PeopleAlwaysLeave
    Регистриран на
    Apr 2008
    Град
    ~`*`~ СоФиЯ ~`*`~
    Мнения
    1 169
    Дам, определено несподелената любов е много кофти нещо... Дори и в момента я изпитвам. Чувството не може да се опише с думи. Единственото, което чувстваш е болка и празнота... Сякаш на мястото на сърцето ти има някаква дупка, нещо липсва... Не знам при другите как е, но аз се чувствам някак си отритната, недостойна... И от това още повече боли. Не знам и дали времето е единствения лек, но при мен вместо да лекува...както в песничката - прави гадно... Искаш да го потърсиш този човек, искаш да говориш с него, но разумът те спира - казваш си, че така е най-добре... Както се пее в една друга песничка: "Ръцете ми трепереха, не знам за твоите... Сърцето вика "Давай!", мозакът му вика "Стой бе!"... А най-гадно е вечерно време. Щото през деня се разсейваш, правиш разни неща и не мислиш толкова, но вечерно време...като си легнеш и почваш да мислиш само за това, в главата ти нахлуват спомени и те сдухват още повече... То спомените са най-гадното нещо, те носят болката...но няма как да ги изтриеш. Единственото, което ти остава е да чакаш и да се надяваш с времето да се излекуваш поне малко. Защото болката никога не спира - просто спира да ти пука, че те боли ...
    Няма вече за какво ти да ми прощаваш... минаха времената да ме заебаваш.. сега към теб изпитвам само съжаление.. даже омраза с извинение... За мен значиш вече по-малко и от нула... Това че те обичам все едно не си го чул..

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си