- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Несподелената любов...
Несподелена не съм имала,ама мн болезнена няколко пъти. И оставя белег -след последния път не вярвам вече на никой.....И за това времето няма да ми помогне,защото вече мина повече от година,а аз още слагам всички под общ знаменател...
I'm The Classical T.G.F.Y - Too Good For You!!! :]
Неучтивият Ми Характер Е Въпрос На Навик... xD
ооооо yes !!! Колко време ти отне да го измислиш ?Първоначално написано от MeTaMoRpHoSiZ
![]()
Ми не повече от колкото ти да успееш да го прочетеш ....Първоначално написано от gPa3HuTeJl
A lonely life where no one understands you
But don't give up because the music do...
Повечето тинейджъри (включително и аз) сме имали несподелена любов. Проблема е че в повечето случаи трудно можем да забравим човека, в който сме се влюбили. Обаче животът продължава и ние трябва да продължим напред въпреки разочарованието и болката. Трябва да се научим да бъдем силни и да преодоляваме проблемите и трудностите.![]()
![]()
![]()
Всяко зло за добро! Радвам се, че моята "голяма любов" беше несподелена. Радвам се, че не отвърнах на един, дето му бях "голяма любов", защото сега нямаше да съм това което съм и нямаше да съм с човека с когото съм!
Оффф много го мразя това чувство... просто... 6 момичета са ме отрязали досега и в момента обичам едно момиче ужасно много, но... тя просто не ме иска. Не е честно - вече съм ужасно самотен и найстина имам нужда да съм с някоя, а за мен никога няма такав тъй като съм грозен и съм идиот. Постоянно мисля за самоубийство и други подобни простотий, но ме е страх да се нарежа. А ако имах пистолет...
И сега знам какво ще стане - ще се мъча още няколко месеца аз това момиче, ще я забравя, ще имам около 1-2 месеца спокоен живот и после пак ще се влюбя в някоя и всичко се повтаря... не издържам вече - искам да умра... ;(
Съгласна съм с това, че несподелената любов е най-голямото проклятие. Това сигурно е най-тежката болка, която може да изпита човек- до обича, а да не му се отвърне на чувствата. Но нали знаете какво казват хората- "това, което не те убива, те прави по-силен". Аз вярвам в това и смятам, че важи и в любовта.
Продължавам.И по пътя дори наранявам.Не преставам да се боря.Страховете си аз побеждавам.И когато силно страдам враговете си даже не мразя.Може да се уморявам,но намиран сили да кажа:"Продължавам."
Ти ЕМО ли си ?Първоначално написано от Vesk0u
На някои им трябва цял живот да се влюбят, ти обаче тех профилактично през 1-2 месеца
![]()
Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее.
Среден пръст за ВАС , за да стане интереснооо ; )))
Несподелената любов е причинена от тези, които незнаят да обичат!!! Единственият лек за това е както каза и ти - времето ;]
http://pleasehelp.hit.bg/
~Money, possession, obsession, present yourself, press your clothes... Comb your hair, clock in, you just can't win, just can't win!!! And the things you own, own you now!!!~
Да, несподелената любов е нещо много тежко..... Веднъж (преди 2 месеца) се влюбих в едно адски чаровно момче от съседния клас и всеки ден с трепет чаках да го срещна по коридора, да говидя... по едно време ясно личеше, че и той цели същото, но когато го заговорих, нещата се промениха драстично... много боля, обаче времето лекува всичко, няма спор, и излекува и мен![]()
Why does it have to be so verry fuckin' difficult?!
Два пъти ми се случва, първия път ми отне над половин година да ми мине, като остави следа в мен ... 3 години по късно ( точно сега ) това ми се случва отново, само че чувствата към нея са още по-силни, и съответно болката е НЕПОНОСИМО ЖЕСТОКА ... не мисля, за самоубийства и такива глупости, само че толкова ме боли, просто не намирам нито сили, нито смисъл да правя каквото и да било - а се бях превърнал в силен човек ;(
www.impulse.bg/skywalker - това съм аз
Тази любов ... при нея се изисква повече труд и старание от твоя страна , за да запазиш човека поне като личност в живота си .. като приятел.
Изпитал съм я , и знам какво е ..
Отчасти хубава![]()
Skype : alfa-t-spark
Site : vtuning-bg.net
Site2 : webpodaraci.com
Който каквото го интересува за мен - скайпа е за всеки
Дам, определено несподелената любов е много кофти нещо... Дори и в момента я изпитвам. Чувството не може да се опише с думи. Единственото, което чувстваш е болка и празнота... Сякаш на мястото на сърцето ти има някаква дупка, нещо липсва... Не знам при другите как е, но аз се чувствам някак си отритната, недостойна... И от това още повече боли. Не знам и дали времето е единствения лек, но при мен вместо да лекува...както в песничката - прави гадно... Искаш да го потърсиш този човек, искаш да говориш с него, но разумът те спира - казваш си, че така е най-добре... Както се пее в една друга песничка: "Ръцете ми трепереха, не знам за твоите... Сърцето вика "Давай!", мозакът му вика "Стой бе!"... А най-гадно е вечерно време. Щото през деня се разсейваш, правиш разни неща и не мислиш толкова, но вечерно време...като си легнеш и почваш да мислиш само за това, в главата ти нахлуват спомени и те сдухват още повече... То спомените са най-гадното нещо, те носят болката...но няма как да ги изтриеш. Единственото, което ти остава е да чакаш и да се надяваш с времето да се излекуваш поне малко. Защото болката никога не спира - просто спира да ти пука, че те боли ...
Няма вече за какво ти да ми прощаваш... минаха времената да ме заебаваш.. сега към теб изпитвам само съжаление.. даже омраза с извинение... За мен значиш вече по-малко и от нула... Това че те обичам все едно не си го чул..